Ладислав Зедник (Ladislav Zedník, 3 май, 1977, Прага) е чешки поет и педагог. Роден е в Прага. Още от дете се интересува от палеонтология. Той е един от създателите и единият от двамата наблюдатели на интерактивния музей „Трилопарк”. Започва да публикува поезия първо в печатни издания от 2003 г. В неговата първа стихосбирка „Градина с ябълкови дръвчета и две кресла” (изд. „Арго”, 2006) е видимо влиянието на поетиката на съвременните словенски автори, както и на Владимир Холан и поетиката на природната лирика от 90-те години на 20-ти век. Втората му стихосбирка „Neosvitly”¹(изд. „Арго”, 2012) отразява атмосферата на магичните хронотопи на пражките Подскали и Вишехрад – „гарата, на която вече не спират влакове” и др. Стиховете създават заедно мит. Последната му стихосбирка засега „Градът-един камък” (изд. „Дауфин”, 2015) черпи вдъхновение от авторовата страст по изчезналите древни светове. Стиховете му са преведи на италиански и португалски. Пише и рецензии, работи 5 години като външен редктор за списание „Хост”. През 2016 г. получава наградата „Магнезия литера” за поезия.

Из стихосбирката „Градът-един камък”

Време, но кое време,
това, отслабналото с повредена опция за протичане. Вишехрад,
разходки…
Играехме на зарчета от калдаръм, на кубовидни горещи камъни.
Друг път опитвахме други игри. С хора. Аз ще съм войник,
а ти ще си неприятел. На разстояние докато се чуваме, докато ни стига куршумът. Играем на смърт.
Но тя накрая не идва. В онези времена
пощенските кутии бяха глухонеми. Ще се опитам да отида до килера
навътре, надълбоко. Чак до силурските черупки, с въртене
като спирала.
Еволюция в електрическа кана. Водата се загряваше докато оживееше
в клетките.
В изчезналата, дописана тъкан. Виждам как събираме на едно място
каменни слушалки
с тайнствено мълчание на отсрещния край. Беше силно
и извинително
подплатяване на смисъл и израз.

Подобия

Бягства. Скривалища. Разпити. Точкови удари
на светлините. Не знам дали скритото
не би следвало да остане видимо за очите. Поглеждаш – знам, че
ни доближава до познанието по някакъв начин. Слънчевата кожа
изключва на повърхността случката с черупката.
Търсиш ги, съзираш
отблясъците на себеотраженията си. Казваш ми: „Намерих се в тях.”
И е истина.
Виждам те да излизаш от черупката на съзнанието
в моделите на кораба, който в древните времена
е успявал да накара морето да потъне.

Колибри в движение

В най-добрите описания на видовете
ще откриеш списъци и множество на знаците. При четенето им
ще видиш пластично – черупка, най-напред неясна,
излизаща от мъглата. Буквално: ще се обръща в мисълта
и постепенно ще се изяснява.
Противно на това най-лошите описания
са като разложени бактерии.

Опитах се да опиша лицето ти
и не успях да намеря достатъчно витиевати фрази. Опитвах с подходящи стихове –
от мъглата се издигна хълмът, на чието било имаше маса и два стола,
но нищо друго,
никаква тревна зависимост
не водеше около твоите черти.
Изключих възможността да анализирам тялото ти като машина,
въпреки че ме привличаха бобините и репродукторите на ушите.

След това опитвах като абстракция в пространството –
нищото откри воала; а видяното лице беше определено твоето
така както всяко друго. Неопределеността предизвикваше към полудяване.
Изгубените детайли, натъпкани в чекмеджетата
затънали – оставени на произвола на съдбата
и на инстинктите на изпотените животни. Така че – обратно…
Най-добрите описания на видовете
догонват тези на неживите същества.

Любовно стихотворение

Най-добре поле или градина…
Ако няма, да се измислят:
растения, животни, страхове и крясък;
всичко се свързва в едно цяло
с помощта на преграда или изречения; след което прибягваш

към съвсем друга тема.

И там се смееш през сълзи.
Колко груб може да е смехът!
Сочен, с качество на зряло зърно;

като женски срамни органи – сраства се с корените на дървото…

И после се занимаваме с всичко останало, но не и с полето или градината.

Страхът да се премести в месото.
Само нека растенията, с увити плесени около тях, да буят и кипят.

Как се чувстваме след това –
оставяме страха да се сношава
с някакъв друг или съвсем същия
намръщен страх.
Ние се забавляваме! Чуваш ли?
Няма нищо друго, освен тук и сега,
напречното сечение придобива за миг във формата на слънце…

Превод от чешки език: Димана Иванова

Петър Борковец (1970) е роден в Лоуновице под Бланик в Средна Чехия. Работил е като редактор на литературното издание „Souvislosti“ (Отношения), на вестника и в едноименното издателство „Lidové noviny“ (Народен вестник) и на „Literární noviny“ (Литературен вестник). В момента работи като драматург на литературното кафене „Фра“. От 1990 год. досега е издал петнадесет книги – с поезия, проза и текстове за деца, между които са книгата с кратки разкази и бележки „Берлинска тетрадка. Записки от Сент Назар“ (2008), книгата с разкази „Lido di Dante“ (2017), стихосбирките „Разстилане в тишината“ (1990); „Килия, гадателна, пътуващ куклен театър“(1991); „Пътека“(1994); „Между прозореца, масата и леглото“ (1996); „Работа на полето“(1998); „Needle-Book“ (2003), „Любовни стихотворения“ (2012) и второто й допълнено издание „Верниш” (2015), „Хербарий на нещо по-лошо“ (2018) и стихове за деца „За какво мечтаят“ (2016) и „Нещата от живота ни“ (2017). Негови цели стихосбирки или издания с избрана поезия излизат в Германия, Австрия, Италия, Румъния и Великобритания. Самият той превежда руска поезия на 20-ти век и издава антологията с руски поети „До вавилонските реки“ и избрано от Владимир Набоков, Владислав Ходасевич, Юрий Одарченко, Евгений Рейн. В сътрудничество с кореиста Владимир Пук превежда антологията с корейска поезия „Ясен месец над голи планини“ в две класически форми „сиджо“ и „каса“. В сътрудничество с Павел Щол издава стихосбирка с избрани стихове „Тетрадка антени“ на латвийската поетеса Лиана Ланга. Редактор е на годишното издание „Най-добрите чешки стихотворения“ за 2015 год. Бил е на писателски резиденции в много европейски градове като Отенсхайм, Кремс, Сен-Назар, Грац, Брюксел, Волезел, Братислава, Лайпциг, Берлин и др. Носител е на наградите „Иржи Ортен“ (2005) за стихосбирката „Пътека“, „Норберт Казер Прайз“ и „Хуберт Бурда Прайз“ (2001) за стихосбирката „Работа на полето“, “Поетик доцентур по литература” от Дрезден, премия „Томаш Храх“ за превод на „Орестея“, годишна награда на Литературния фонд за цикъл от четения в кафене „Фра“ (2009), наградата „Федригони Кард котюр“ (2017) за книгата „За какво мечтаят“. Има десет издадени книги и на немски език.

Из стихосбирката „Верниш“¹, (изд. Фра, 2015)

Прорез

Совата диша в нощта.
Представям си кръга на устните й.
Влизам в гората от самите сови
с примамка за ели, представям си.
Денем яворът е прорязан,
а сега е любвеобилен като куче.
Стои в клина ми, лиже ме,
върти отрязаната си опашка.

Водно конче

Задните части на водното конче
са въздушно сини.
Размахва ги като вражеско оръжие.
И въпреки това – нищо. Три сини линии, блясък.
Почина любовникът ми
(малко затлъстял, винаги потапяше кануто под водата),
всъщност не харесвам мъже
и никой не е починал.

Госпожа Мехва

Прекарвам най-хубавите си моменти с теб,
Трудно ти устоявам,
Имаш толкова прекрасна душа и добро сърце,
по-красиво и от на ангел,
но въпреки това трябва да устоявам.
Може би не ми личи отвън,
но отвътре изгарям от копнеж по теб.
Най-тежките ми моменти са когато не си с мен.
Колко пъти не е възможно да се търпи дори.
„Ти си първият, който ми показа какво е любов,
това чувство когато си влюбен в някого,
въпреки че само сме си писали
и били заедно навън няколко пъти.
Все още мисля за теб.”

Il Nostro Delta

В нашата делта е тихо,
дъщерите спят, жената спи,
в нашата делта е тихо,
тихо е в делтата, в тях.
Лягам отново сред доматите,
мама ми звъни отдалеч,
чаплите пазят доматите,
а делтата ухае с мириса й.

4.11.2014

Big in Japan

Правиш това, което правех аз,
всичко е вече минало, знам.
Нещата са толкова прости,
когато си голяма в Япония.

Превод от чешки език: Димана Иванова