Сказка за 1000 + 1000 думи
Асансьорът с тоалетната чиния без завеса засядаше винаги в средата на рулото хартия. Демоните от третия етаж са ангели на първия. Аз-схиома. В гнездото влитва дребна атомна бомба. Случката наподобява храната, която попада във венците и те кара да трепериш пред кабинета. Най-кратките разкази понякога свършват, или започват с краят ни. Никога не се родих. Това бе началото. Ето го и това проклето начало заседнало в човката. Но за птиците и клюновете накрая.
Летящият пирон, колкото Триумфалната кула от 2083 година построена с желанието на поробените след Втората колониална война роботи, се заби в празното небе и се развъртя, за да се шмугне в буцата сирене, която просълзя. На прага в нищото бе останал чувал, който Богът на мързела по-късно щеше да присвои, за да се дегизира в роля от “Коледа”- постановка на добрата му леля Хера. Извън него, сред локуменото безвремие, кротко дремеха думите. Точно 1000 (хиляда) на брой, слетени в кълбо от цветни червейчета в чревца. Извънсистемните, които се появиха, “забравиха” чувала развързан и се ометоха без да почукат, притежаваха едно- едничко чувство- „ОГаСиХ“/ особено гадния си хумор/. Други качества не бяха заложени в програмата на всемогъщия Дарак. Обитателите на пирамидалната планета със звучното име Темер Утия, разположена във Вселената на разперената във ветрило диплянка за лишените от аромата си носни кърпички – оттам сме се пръкнали хората – приличаха на огънатите капачки от консервни кутии. Офейкването бе за пуканки, но това го обясних. Думите полежаха и после плъзнаха навътре, развиващи се в някакво подобие на гравитационен отказ.
– Етаж
Втората нула започна да дебелее. Порасна толкова голяма и единицата направо се заби в нея. В мъглявината от кални уши се чу едно “пук”, което изпревари светлината. Първата нула също се уголеми. Единицата я пожела, но се замисли. Направи дупка и чак тогава втъкна ченгела. Първият корен от дървото на живота погъделичка балона, уплаши го и върху него се появи огромната бръчка на съмнението като стресница. Коренът изсъска . После се и оригна на гладно.
0-ев Етаж
Беше денят на третата нула. Завистта я разпиля на милиард частици и капки, които посипаха и засипаха сестра й. Планетата, поискала да огледа новите си дрехи в саламурата отгоре, веднага изгуби разсъдъка си. Долу зашлеви силен шамар на Горе, защото си мислеше за-Напред, вместо за-Назад. Горе се обиди, поникнаха му косми и еволюира в космос. Дървото на живота композира мюзикъла ” Нека бъде светлина”. Планетата хвърли пърженето яйце по дървото, но не уцели и горещия жълтък се лепна върху сиренето. От него изпаднаха първите сенки на кокошка и петел.
1-ви Етаж
Черно-бяла, морска снимка; хора, вълни и вятър уловени в игра на топка. С голямата ножица, времето нарязва и разделя миналото на идеалните бели и черни парченца. На добро и лошо. Нюансите сами подскачат към своята купчина. После внимателно оформя линиите на живота. Подобни на тези по ръцете, които приличат на корените на дървото и на сухи реки в сухи реки. Пътеките водят към дюни, плажове, писти, върхове и дупки. Времето, освен фотограф , фин готвач, е и гангстер с дипломата “Артист По Природа”. Затова смърка черните линии, а с белите добре насолява топлата супа от човешките очи, ушите и носовете. Сърцата, също на хорица, след скарата се въргалят из двете подправки. Мозъците подхвърлят федербал около караваната. Времето брои точките им, псува ги на санскрит, пие бира през сламки от костици и похапва козе сирене.
2-ри Етаж
– Едгар, хайде да убием малкото време!
– Защо?!
– Голямото не бихме го натъпкали в часовниците
– Книгите на носят часовници, Хорхе.
4-ти Етаж
Чува се щракване и времето изключи. Тишината, която сменя мълчанието като сянка на думите, се губи в тъмнината. Бог налива чаша вода, отпива, затворя очи и се унася. За миг забравя за хората с техните милиард проблеми и безброй вярвания. Водата вече е успяла да се наспи.
5-ти Етаж
Буда започна своя път с поглед в Интернет и остана объркан. Христос и Мохамед попадат направо виртуалния свят. Мислят ги за побъркани.
Преди много години, около Христос се събрали пастири със стадата си. Единият от тях казал, че нищо не разбира от думите Му и продължил да пасе животните. Една от кравите също проговорила и казала „Му“.
Преди години, около един овчар, който пасял овцете си, се събрали хора с познания. Единият от тях казал, че не го разбира и продължил да търси истината.
6-ти Етаж
Двамата приятели Джон и Йоан се срещнали по пътя:
– Здравей, Йоан!
– Мархаба, Джон!
– Накъде?
– Към пазара
– Аз също, Джон. Да повървим заедно?
– Дадено, ще купувам петел и кокошки. Обичам яйца. А ти?
– Аз харесвам мляко. Ще купувам клетка, за себе си
– Но защо ти е клетка, Йоан?
– Сам избрах, Джон. Да имам, или да нямам клетка. Мляко продават всички.
Жив Етаж
Тема „пребиваване”
… – живот; – чувства; – вода; – бяло; очакване; + черно; + това; + 18; + изпепеляване; +..
Странната безмислена съкупност „ акуа витае& сън” изключи системата за отчитане и сви двата си крака, за да поседне. В миналото, доста преди да се откъсне от корените, тя представляваше няколко рафта прочетени книги. Нощем сънуваше, че е дете оставено лятото от родителите си при могъщи вълшебници; тръгнали бяха в различни посоки.
Тогава реалността, която е боксьор свръхтежка категория, на няколко пъти шамароса библиотеката, дори изгори част от книгите..
„ Бяла пустиня, зелена пустиня, градска пустиня, каменна пустиня, пясъчна пустиня.. милион мисли, крачки и капки за цветя.”
Научи се да се саморазглобява като идея. Сглобяваше невъзможността си където поиска. След бруталната реалност, реализмът разтвори същността си в хаотичните потоци на лятната буря с гостуващ вятър-постановчик.
„ Блатото е най- уютната къща без стени и покрив в цялата приятелска Галактика.”
Сънуваше, че е възрастен с пистолет и писател на кратки драми в бяла мека подвързия.
Разглоби човек, после още няколко. Опита да сглоби личности. Останаха части, с които украси елхата.
Вчера вечерта бе включен в няколко любими системи за поддръжка и пречистване. Автопилотът работеше неуморно, винаги когато копчето „обич” бе щракнато надолу.
Заспа и сънува, че разказва света.
„ Двете морета образуваха ивица безнадеждност в опита си за целуваща слят/ост.”
Законът на ом, повтарян като мантра, привлече подслон- „ Гараж на умората”. Разглоби тъгата и я сглоби в усмихнат пистолет, стрелящ със сапунени мехурчета в представленията на оранжевата палатка.
Попадна в началото, за да установи, че времето бие до смърт. Побягна на парчета и се скри в дупката. Изгони заека, опече душата му и направи банкет за призраци и камъни. Покани лудостта на танц- тя се изсмя презрително.
„ Островът емпатира безкрайното море.”
Написа го в малкия тефтер.
Еволюцията превърна птицата-орел в птица- сервитьор, който търси риба, за да нахрани уморения пренаситен свят и себе си.
Какво ли ще се случи, ако изключа всички бутони?
обяснения по тема: „разглобяване на същността”.
Съществуването като идея е съвкупност от точки намиращи се в различни състояния. Сред тях няма задължителни и постоянни елементи. Точките не са приятели и врагове. Основното в „пребиваването ни” е страхът от „изпадане”. Изпадане няма, защото веднъж/някога започнало движението, то би трябвало да продължи до изчерпването му, което би могло да е осъществена крайност(нищо)/смърт на началото(всичко)/
Фиксирането ни се извършва спрямо осъзнаването ни.
Човечеството е осъзнато на физическо ниво/точка.
Всеки един човек „търси” начини/път да излезе от това ниво осъзнаване, свързващи го с понятията „ време”, „материя”, „духовност” „ тежест”, „щастие”, „ добро-лошо” и т.н.
„Животът ни” е огромна смесица от точки, на които всеки от нас придава важни качества.
тема: „идеи”
пластелинов анимиран свят
1.малко дърво, около което играе дете (прескача, прегръща , дърпа)
- дървото пораства бавно, преминавайки през изпитания (кози, кокошки, бури, снегове)
- покрай голямото дърво минава човек, който дъвче откъснати от клоните листа
- минават други хора, които белят кора и чупят от дървото (рисуване, топлене- огън, правят лодки)
- „съблечането”- голото дърво, е съборено и нарязано
- дървото превърнато в множество цигарени кутии (ствола- кутията, клони-цигарена хартия, листа-тютюн)
- една от кутиите е изпушена и захвърлена с остатъците от фасове
- намира я дете, което я разкъсва на хиляда малки парченца…
- от парчетата детето прави дървета и гора (рисува, вае, посажда)
- намира втора кутия
8-и Етаж
Сън/уване/
9-и Етаж
Девет. Има нелоша анимация с това име. Девети месец, датата девета. Минало. Манифестации. Поклащане и превъртaне на първата. От грохота на танковете и хилядите стъпки. 69. Кой не обича целуващите се цифри. Напълно голи, бутащи се. В Бутан обаче е забранено за жени. На Атон също. По списък следва Ватикана. Представям си, представям ви анимирана сценка с фигура на монаси, изпълняващи горното съвкупление и марш на заклеймяващи ги около тях. Гротеска. Грохот на думите, който ще обърне колелата, дори веригите на танкове играчки. Принципно против забраните. Гро-гро. Пискат птиците върху раменете на минаващите трупи. Вероятно маскирани папа-гарги. Спите, спим. Съвсем голи и бутащи се. По инерция. Истината, и тя е номер девет. Централен кибик, на съседен тротоар. Люпи любеници. От корите дялка фенери. Тъмно е в ясните дни.
Поети търговци, крачещи рачешки назад. Програмисти без тромпети, обули чорапи на дъги. Бели клоуни и черни клоуни, с клонирани усмивки. Хетеро пишещи машини, носейки подострени моливи и хомо лаптопи със забити устройства отзад. Буда, Мохамед и Христос, играещи на блато. И едно дете. Всяко едно усмихнато дете с играчка в ръчичка. Птици в опит за летеж. Падат. Безкрили. Открили свободата на стъпките, предхождащи думите. Пресичат улицата.
Сцената е осветена. Конферансие била/е английска (кокорча се учудено), не френска дума. Инак милостивият Бог, като огромен робот, минава на визитация през наскоро компютаризирания ад и въвежда ту деветки, ту шестици в своята механизирана глава. Ние си играем на чувства, но само скришом. Извън изпепеляващата светлина на динените фенери. Подхлъзнеш ли се на кората, падаш директно. В ада. Носиш си само паролите и си избираш цифра. За отгоре, или за отдолу. Отпред, или отзад е изненада. Той все пак проявява чувство за хумор. Макар и електротехническо.
Седя на стол. Икейски. С формата на шестица, или обърната девятка. Вметката е микейска масичка, масивна. Пия кафе. На девети може. Тананикам си деветата в черен джаз вариант, без музика. Кафето е без захар, без кофеин, без сметана, без чаша. Фокус, чудеса няма. Познание. Тъжновеселата струйка се влива и слива с мен, разказаща тази и други истории. Но без думи. Флуидите могат да си позволят това. Принципно не се интерсуват от забраните. Протичат. Извират. Отмиват. Разбирам случващото се. Влязъл в потока, под струите на водопада, яхнал вятъра. Отпивам. Бивам изпит.
0, 1, 69
Краят. Гаргата бе захапала сиренцето, когато мързеливият бог се изсекна и сополът, от който трябваше да се родя, попадна в неправилното място. Гаргата се сви в гнездото, а гладната лисица хвана асансьора по етажите. Хич не и беше до тоалетна и тоалетна хартия с думи.
Изпадналият 3-ти Етаж
Три в лодка
Перчем напред но не нагоре сол върху яйце честит букетен ден
Събират се тримата качват се в лодка понеже са крайбрежни отплават в трюма е задушно избиват капки капките локвят морето морето хладни костите на скелета скелета е лодката лодката е тялото и душата в този ням филм филм няма
Тримата са филма
78, 25, 87, 75, 9 . Обявена е права линия смърт с червени ботуши от чувала подаръци вади играчка полицейската кола която нагазва луната на обратната страна в поляна марихуана
89, 44, 69, 3, 112, 681. Обявено бинго- бонг през скафандъра е леко с включена системата вода лисиците закусват лопушник след слънцето залязват колажни мравки суета
Съществуваха само две посоки- сега и движението. В една от тях се случи горе-долу следното:
– Роди се черен ангел
– Оставете Го на хората
– Имате две минути да напуснете!
– Но тя се влюби в мен, не е справедливо, вие обещахте! Аз, аз я обичам..да, аз наистина я обичам
– Имате деветдесет секунди да напуснете!
Роботът започна да отброява всяка секунда. Красавецът излезе от пещерата. Зверицата, свита на змия в кожите, плачеше.
– И победителят, първият човек на планетата Земя е.. Ада-а-ммм! Нека го аплодираме шумно!!
палатката се шмугна в палата се шмугна в планината се шмугна в планетата се шмугна в космоса се шмугна в безкрая се шмугна в окото. детето дръпна ципа на съня
Прочетете още: Белетристика Сезон България
