Аудио версия на „Лелка“
Чете: Калоян Христов
Лелка
-
- Четете още от Зоя Христова: Властелинът на пейката
Не съм мила прозорците откакто се изнесе. Преди ги миех всяка седмица.
Пак искат да се срещам с този Дончо. Не намериха ли по-привлекателен.
То верно, че и аз не съм в позиция да избирам, ама те буквално най-закъсалия.
Той също не ме хареса, усещам, надявал се е на по-млада и слаба.
Как им хрумна да ме сватосват, а аз как пък кък им се вързах, че сега трябва и благодарна да съм.
Тъпа работа, той си живее, а мен ме уреждат с най-залупения, че и той пробира.
Трудно е да ходиш по срещи на почти педесет и пет, да се гласиш – как да наглася това тяло, пък и защо да го глася?
Как ще се съблека пред нов мъж, как ще ми гледа корема – гледай – всичко виси.
Пробвах с корсет да прибирам – не става, личи си, пак се тресе. Какво ми дойде до главата!
Пък той си беше свикнал, ходех си гола, не съм си представяла, че ще търся друг и че отново трябва да се показвам – безумие!
Дончо, някакъв тъп Дончо – плешив шкембелия с изцъклени очи – седим двамата, уредени на среща, в едно глупаво кафене и се гледаме недоволно, ама това е – знаем, че повече не може да очакваме, толкова като за нас.
Поне да имаше за какво да си говорим, а той нито чете, нито музика обича – готварски предавания гледал, футбол и сериали, ако майка му не е заспала, защото се будела от телевизора.
За какво й трябваше на нея – тя е млада, хубава е – пред нея хоризонти, защо и беше тоя месест брадясал чичко, какво намери там, какво видя?!
Какво намери кучко, у моя чичко – пачавра малка!
Знам, влюбила се е, така правят хлапачките, влюбват се в чичковци, година-две и после го зарязва, запленил я е – може той, може да говори, да разказва, знам го аз него.
Мамка ти, мръсник – колко години те храни баща ми, още като дойде ти даде ключове за кола. Всички бяха във възторг – висок, хубав, пък и лекар, а той – мръсник, мръсник, мръсник!
Ходи, ходи с децата, да се излагаш, след година ще те зареже – тя ще иска бебе, а ти какво точно ще й направиш – не знам!
Знам какво ти харесва тя, шев си на клиниката, пък тя е студентка – сега си проправя път, не че не е влюбена, влюбена е, но не в теб – в мечтата си е влюбена!
Поне детето да беше тук, но не, по добре да не беше.
Подлъгахте ме с тоя Запад, че трябвало на всяка цена да замине и аз десет години я гоня и я изгоних, успях.
Седя на летището, а в гърлото ми буца, едва се сдържам, защото детето е сърничка и ревна ли – отказало се е.
Такова е от малко – много ме обича и все гледаше да ми угоди, можех да си я оставя, тя щеше да ме послуша, но всички казваха, че тук няма живот. Тя там е келнерка, но ще се издигне.
Самолетът заминаваше и дъщеря ми гледаше през прозорчето, зъбех се в усмивка, за да не види, че плача. До последно очите й шареха по лицето ми в опит да разчетът емоцията –детски навик.
Всеки ден ми звъни, много е добро, как си мамо – добре съм, много съм си добре, чета си, излизам – живот си живея, даже ми е по-добре сама.
В работата не ми говорят на тази тема, но виждам погледите, виждам загрижените изражения на колегите ми, готови да предотвратят самоубийство, ако се наложи.
Какво ли си викат – “егати и унижението – на стари години така да те зарежат, докторът да се мотае из града с младата мацка и всички да знаят“.
Споделям само с двете ми приятелки, които ми уредиха Дончо, за да не се самооубия, а на Дончо приятелите бяха уредили мен, вероятно по същата причина.
Добре, че е тази измишльотина фейсбук, запълва ми времето – влизам по групи, чета, занимавам се.
В началото пишех с моя профил, но не се получаваше. Все ми отговаряха – “лелче, гледай си сериалите, какво си захапала теми, от които не разбираш“. Или – “ госпожо поне си махнете снимката да не плашите хората“.
Тогава измислих Славчо, профилът на Славчо Паунов, с който свободно влизах навсякъде.
Аз обичам да разсъждавам на политически теми – там ме влече. Още като студентка, докато учех икономика, все това четях. Ангажиран човек съм.
Славчо влезе във всички групи за политика, после за икономика и бизнес, след това по медицинските групи, и медицина обичам, и завърши с литературните.
Славчо се оказа грамотен човек, имаше отличен правопис, знаеше добре немски. Славчо познаваше всички политици, следеше международната преса, цитираше немски вестници и обогатяваше групите, затова той стана основен дискутант в над десет.
Често при появата на пост от Славчо се отприщваше оромна дискусия, мъжете от групата го цитираха и препращаха към него коментари.
Във всяка от групите имаше десетина човека, които дискутираха със Славчо всяка вечер, той не пропускаше новина и при всяка поява на по-значимо събитие реагираше с пост към групите.
Впоследствие се обособи в самостоятелна група за политически полемики и покани там основните участници в дебата.
Славчо си имаше фенове – ген. Бригадирски и Соломон Разколников, с които обикновено имаше съвпадение на позициите – мразеха Тръмп и симпатизираха на Путин.
-
- Четете още от Зоя Христова: Властелинът на пейката
Когато Славчо пускаше пост срещу Тръмп, ген. Бригадирски му отговаряше със логически свързан колаж. Славчо пускаше новина за адекватните политически решения на Путин – ген. Бригадирски пишеше “Браво“ с три удивителни.
И Соломон Разколников разбираше и той превеше адекватни вмъквания, но беше по-остър и критичен, а Бригадирски един благ, благ и все хубаво ще ти каже, все комплимент ще получиш.
Гледам му снимката, има, публикувал е снимки – ми той добър човек, все около градината се снимал, има котка и как я гали – нежен мъж.
Пък и градината хубава, рози, лалета, теменужки – той ли ги гледа, сам ли? Не виждам жена на снимките.
Още първия път като ми писа под поста си казах, че не е като другите в групата – има едни обиждат, псуват, карат се, а той възпитан, тактичен човек и забележка да направи с мяра, ненатрапливо така да не се почувстваш засегнат, а да се поучиш.
Гледам му и групите и те като моите – политика, икономика, има и готварски.
Влезах в готварските да видя какво харесва – лайква най-често боб – боб по манастирки, боб яхния – записах рецептите, харесва и скара, ама ще видим, че аз не търпя черен пипер, ще го мислим.
Пък е и хубав мъж, на възраст, ама запазен. Не е слаб, има плешивина, но е стегнат някак, жизнен, във форма – личи си.
Я как я копае тази градина – то да не е лесно, лопатата му е като продължение на ръката. Вила ли е, село ли е това – не се разбира, но обича природата – вижда се.
Геледам му музиката – страхотен вкус! Руски романси, Мелина Моранди, Албано и Румина, има и Веска Маринов и Васил Найденов – те са големи певци и аз ги харесвам и накрая любимите ми “Тоника“ – Боже, как не сме се срещнали някога?!
Това ми напомня, че след малко ще ми се обади Дончо, но вече реших да не му вдигам, айде да се сърдят Вера и Мария – писна ми!
Ще взема да му пиша на лична на Бригадирски, пък да видим – той не знае, че съм жена, нищо няма да реши.
Я, отговаря ми, аха и той ми харесва постовете и то от много време.
Какво – дали живея сам, защото той бил сам, разведен, а децата в Германия .
А, сега, де?! Да си призная ли, да мълча ли – един Бог знае?
Ще му каза пък, не е морално да се лъже при личен контакт.
Какво – бил доволен, че съм жена, не бил виждал толкова умна – иска снимка, а сега де?!
Ще изпратя една от сватбата на племеницата, там със с хубавата рокля, прави ме по-слаба.
Казва, че съм привлекателна жена, не обичал слаби, много му харесвало, че съм с бяла кожа, обичал и къси прически – иска да се видим.
Ами, ами….добре, ще му кажа да, щом мисли, че съм хубава, да, ще му кажа, то на снимката съм си аз, така си изглеждам – съгласявам се – утре- ами срещата с Дончо?!
Майната му на Дончо!
Среща утре с ген. Бригадирски при малкия фонтан до старото гробище в сладкарница “Лалето“.
Не го знам как се казва, утре ще ми каже – сега да мисля какво да облека – не тази, не тази – отивам на пазар и утре рано през при Сузи във фризьорския.
Ей, ама съм интуиция – добре, че разучих рецептите за боб.
-
- Четете още от Зоя Христова: Властелинът на пейката
