Хроника на 18%
когато си тръгвам
зад гърба си виждам
18% сиви усмивки
от Кулите на
11% септември
и един Сан Диего
някъде помежду им
е
и
какво от това
че след това
съм само това
което
„От червеите ще умра
С ръце завързани под водопада
Аз ще умра запален в тъжния пожар
Аз ще умра малко или много
Без да страдам но със любопитство
И след това когато всичко свърши
Ще умра.“
като него
да
трудна работа е
да умреш като Виан
само че ако ще умираме
по-добре да е така
отколкото като
георги господинов
Автор: Росен Борисов
Стегнете се, Господинов!
Писмо на един разочарован читател до Георги Господинов
Напоследък, който и вестник да отвориш, която и телевизия да превключиш, ако си достатъчно търпелив, все ще чуеш нещо за Георги Господинов. Напоследък дори чешмата си да пусна вкъщи, оттам потича Георги Господинов – добре хлориран, мътен, но пивкав. Тази мания за корективно присъствие в медиите на един все още утвърждаващ се млад писател е освен проява на неподходящо възпитание, но и смъртоносна болест за всеки творец.
Господин Господинов,
след успешната литературна заявка “Лапидариум” и особено след “Естествен роман” Вие се озовахте в партера на храма на изкуството. (Където между впрочем е пълно с всякакви хора.) Но помръднахте ли оттам? Или се поразговорихте с околните, поразходихте се из съседните стаи (разбирай – държави), понаместихте се около подходящите хора и след като Ви тръгна алъш-вериша, се кротнахте на някоя от продънените табуретки.
Стегнете се, Господинов!
Литературните Ви умения са безспорни, но недостатъчни да прикрият душевната слабост. Повече смелост в отказите! Влейте най-сетне бунт в кръвта си, за да съживите смъртноранения си талант.
Би трябвало да знаете, че комбинацията между “добре печелещ” и “истински” писател е почти невъзможна в литературата. Тя намеква за продажност. А за българската литература тази комбинация е направо противопоказна. Нашата литература е твърде мистична, чуплива и крехка, за да бъде продавана по битаците наред с дисковете на Азис.
Не се превръщайте в литературния ни Азис, Господинов! (Извинявай, Азис.)
Отдуйте от прекомерното си самомнение и се концентрирайте в повече тишина. Потънете в планината за едно сантиментално пътешествие към себе си или се заровете до шията в пясъка на брега на морето, за да попиете живите сокове, но спешно погледнете навътре, към хоризонта, където е сърцето Ви.
Преди петнадесет години, когато един обещаващ литературен критик Ви доведе в квартирата ми, за да се запознаем, бях обнадежден. Казах си – най-после нещо помръдна в тинята. Дали е водорасло, жаба или златна рибка ще се види после. Важното е, че е нещо живо.
Да, но предполагах еволюция, Господинов, а не инвентаризационни еквилибристики с единствената цел – печалба.
Стегнете се!
Близко е времето, когато никой пишещ, освен тези от рехавия кръжец от самозванци около Вас, няма да сяда на масата Ви за “по кафе”, поради отвращението и нетърпимостта. Накъде? е въпросът, който трябва да си зададете. И бързайте като сърна, преследвана от вълци – Вашите ласкатели. Забравете за ролята, която Ви принуждават да играете. Забравете за себе си!
Тогава ще прозрете тънката синя линия между небето и земята, към която би трябвало да се стремите.
Успех.
Автор: Красимир Симеонов
Разговор за „Господиновщината“
(откъси от кореспонденция)
Георги Ангелов до Красимир Симеонов:
Тази вечер набрах в Гугъл Георги Господинов и прекарах няколко часа с Негово Величество.
Твоето отворено писмо до “гения” липсва в първите 25 страници, по-нататък се отказах да търся.
Изводът ми:
увъртлива и пробивна личност,
стремеж към кариеризъм,
пълна комерсиалност,
ловкост на квадрат.
Разбрал е важната истина, че ако говори любезно и двусмислено /“Книгите ми не разчитат на баташки кланета.”; “В литературата подобно патетично отношение към традицията е белег за провинциализъм. А аз се чувствам спокоен, защото нямам прабългарски и тракийски комплекси”; “Провинциални са и опасенията ни, че влизайки в Евросъюза, ще загубим идентичността си.”/, дава го скромно, а стиховете му звучат уж съвременно, има щаб зад себе си и е колумнист /пак чуждица!/ в “Дневник”, номерът ще мине.
Да, Краси, изглежда, че Господинов се купува, макар че аз изобщо не вярвам да е така. Но безспорно е харесван от не малко дами, минали през зомбиращата мелачка на университетите. Харесван е и от актьори, поети, критици. Стиховете му висят в блоговете и форумите, по Канал Едно Божана Апостолова го нарече ни-повече, ни по-малко, “велик писател”. Факт.
В ЦЯЛОТО медийно пространство – книжно и виртуално, няма нито ЕДИН сериозно оспорващ го писател. Ти и Стоян Вълев сте единственото изключение. Искрено се надявам публикациите на Владимир Трендафилов и Милчев да не са плод на вътревидови борби…
Затова добросъвестно и търпеливо изчетох за пореден път новия “класик”.
Чувствам се омърсен и изцеден.
Не мога да повярвам, че този кротък и благообразен литературен никаквец без масирана чужда помощ е успял да стигне толкова високо. Тук има някаква сложна и мръсна игра, разчитаща на нашето покорство, на нашата робска страхливост, на всеядните ни стадни инстинкти, на доброволното ни дистанциране от местата, където се раздават пари – фондации, министерства, институти…
Казвам ти като пред Бога: Господинов е сапунен мехур. Нещо страшно трябва да е станало с хората, щом толкова го издават, купуват, обичат, награждават и превеждат. Ето защо в момента събирам материали за родния постмодернизъм. Скоро ще съм готов с нещо по-цялостно. Но ще изляза от тяхната схема – наукоподобни изрази; прикрито развенчаване на българщината; двусмислици, котиращи се пред академичните кръгове; непрекъснато заиграване с Големия Западен Свят и Печалбата от писането.
Напълно съзнавам, че войната с тази мимикрираща група ще бъде трудна, опасна и крайно неравностойна.
Здравей, братко!
16 май 2008
Красимир Симеонов до Георги Ангелов:
Жоро, братко,
сапунен мехур и нищо повече – това е вярно за Господинов. Ще мине време и хората ще го видят по-ясно, без неотменния PR, без преструвките му. Това проглеждане няма да е скоро обаче, а дотогава той може и Нобелова награда да е взел.
Но на мен не ми е толкова любопитен самият Господинов, нетърпимо ми е явлението “господиновщина” /терминът мой/. С какво е характерно това явление:
– с нагаждаческите похвати на твореца спрямо влиятелните в социума;
– с официализиране на схемата за “купуване” на твореца от фондации и министерства;
– с подтискане на различните мнения и въобще автори, посредством чисто политически и икономически лостове;
– с недопускане на по-талантливи от него в публичното литературно пространство;
– с предумишлено пристрастие към политическите партии, когато са на власт /обърни внимание, че той като “колумнист” няма сериозен материал с честна социална позиция и срещу дадените за момента управляващи. Склонен е по-скоро да нападне народа си и да го наругае, отколкото да разкрие мъките му и да изобличи виновните/;
– с лицемерие спрямо медии и спрямо богатите и влиятелни личности.
Господинов е новият Бай Ганьо, но вече прекроен спрямо модерната ни епоха, най-после успял да се намъкне /привидно, разбира се/ в кожата на мъртвия Алеко. Господинов е новият герой на нашето време – харизматичен, студено-хлъзгав, безсрамен, нескромен, алчен.
Какво да говорим повече, такива хора те надживяват богати и преуспели в бизнеса си /в случая литературата/ и в края на живота си демонстративно заживяват “изолирано” някъде далече /в Швейцария, да речем/.
Но трябва да знаеш, че е добре, че я има “господиновщината”, защото ние с нашия спонтанен рефлекс срещу нея се самоопределяме и заемаме единствено достойната позиция – тази на страната на изгубената кауза. И слава Богу, защото истинският поет е винаги на страната на изгубената кауза.
Знамето на свободата е черно, братко, защото свобода няма.
Виждам себе си и теб свободни единствено в смъртта.
……………..
Как бих искал някъде да бъдат публикувани тези две писма – твоето и моето, но съм наясно, че литературните милиционери бдят и няма да допуснат лесно истината. Но ако искаш ги препрати на Стоян Вълев – той поне се бори, макар и по своя начин с нетърпимите явления.
Твой: Красимир
16 май 2008
Текстът „Разговор за „Господиновщината“ е копиран от литературния сайт Литературен свят
