Кратка история за нещастието
1. Добро и зло
Всички теории за възникването на държавата произхождат от една обща постановка, а именно, че възникването на държава имаме тогава, когато древният човек осъзнава нуждата да предпази себе си от посегателствата на другите.1 Какво, всъщност, означава това?
Натрупването на собственост в отделен род или клан довежда до осъзнаването на цената на притежаваното, осъзнава се моето. Притежателите на частна собственост са готови да жертват извечните си свободи, дадени им от природата, за сметка на създаването на, така наречените, общи правила (аз бих ги нарекъл забрани, защото в същността си те са именно такива), общовалидни за всички и гарантиращи един относителен ред и защита на собствеността.
Тези отношения довеждат съвсем закономерно до образуването на общество – то се случва тогава, когато има общи правила, важащи за група хора и тази група наричаме общество. Създаването на правилата, определя и появата на обществото като организъм на държавата.
Създаването на правила и следенето за тяхното спазване изисква структура в обществото, идентифицираща се с тези правила. Така, бащата на рода е заменен от обществения лидер и институцията, която наричаме власт.
От всичко до тук следва, че щом причината за възникването на държавата е социална категория, то и самата държава е такава.
Нещо повече: не става въпрос за някаква иманентна нужда на индивида, а външна, спрямо него, нужда. Тоест, говорим за самопринуда от страна на индивида, а не за изразяване на свободна воля.
Това е замяна на тоталната свобода на индивида с относителната свобода на колектива – аз жертвам моята свобода, за да бъда свободен в рамките на колектива.
Възникнали като защита на собствеността, тоест като социални инструменти, тези правила започват да се отнасят със същата сила и за целия интелектуален мир на човека. И тук вече възниква противоречието, което поражда конфликта индивид-общество. Защото едни правила, чиято вътрешна логика е основана на социални аргументи не може да бъде база за регулиране на етични и морални същности. Оказва се, че индивидът жертва не своята лична свобода, както се твърди, а своята същност.
Ако се вгледаме по-съсредоточено в словосъчетанието “собственост и нуждата от нейната защита“, ще осъзнаем, че се използват неточните понятия, които, естествено, отвеждат логиката до погрешни заключения. Зад “собственост“, всъщност, е закодирано понятието “мое“. Всяко посегателство срещу това, което е мое, от моя гледна точка, е лошо деяние. Тоест аз имам усещането за извършена несправедливост спрямо мен и в моето мислене това деяние с идентифицира с категорията “зло“. А всяко деяние, което не е посегателство срещу това, което е мое, се идентифицира с категорията “добро“.
Категориите за “добро“ и “зло“, обаче, не са социални2, а перманентни изначални величини.
Тогава социално или морално е оправданието за възникването на държавата? От отговора на този въпрос зависи правилното отношение към проблема.
На пръв поглед съществува противоречие. От една страна имаме мое-чуждо, като социална категория; от друга – добро-зло, като морална категория.
Мисленето за добро-зло вътре в нас е продукт винаги на наша оценка. Като добро или злоопределям онова, което смятам аз за такова, в зависимост от моята вътрешна нагласа и познание. То може да се различава, малко или много, от мисленето на друг индивид.3 Но това не означава, че всяко отделно мислене за добро-зло не е истинно. Всяко едно е истинно по-логиката на индивидуалната етика и морал.
Всички оценки за добро-зло остават винаги вътрешни състояния на индивида, тоест съществуват единствено в него, без да влияят на околните.4 И тези негови характеристики са константни и неизменяеми социално и исторически.
Има обаче една друга категория, която аз ще нарека добро-зло 2 и която не е с етична или морална същност. Тя възниква вследствие на обществените отношения и се променя социално и исторически, следвайки промяната на самото общество. Добро-зло 2 е продукт на обществените правила, тоест правилата определят норми за добро и зло и им вменяват, може би за достоверност, етичен и морален генезис. Вземат за основание добро-зло и го подменят с добро-зло 2, като вече добро-зло 2 е равно (синоним) на мое-чуждо. Това е отричане на автентичността и дори на самото съществуване на добро-зло, за сметка на добро-зло 2. Така, на индивида се внушава, че добро-зло 2 е неговата истинска същност.
Говорим за подмяна на фундаменти. Това е цената, която трябва да плати индивида, за да живее не в себе си, а в общество от подменени истини.
През цялото си съществуване държавата ни внушава, че добро-зло 2 е нашето истинско аз и натрапвайки ни идеята, че това са социални същности, манифестира самия индивид като социално определен.
Става ясно, че причината за възникване на държавата е с абсолютно социално основание и усещането за нейният морален генезис е само привидно и провокирано от наглата ѝ манипулативност.
Август Вапцаров
Бележки
- Това включва и идеята за възникването на частна собственост и нуждата от нейната защита.
- Външни спрямо индивида и поради това възникнали.
- Тук не става въпрос за субективно отношение на отделния индивид, а за различия в морални и етични принципи.
- Имам в предвид генезиса и начина на функциониране на моралните и етични категории по принцип – тяхната проекция като чисти дадености, а не в следствие на знанието ни за тях, повлияно от общовалидни обществени наслагвания, променящи първоначалните и реални значения.
