Езикът означава само себе си
Защо езикът означава само себе си?
Схващането, че човекът е единственото разумно същество във Вселената отдавна е претърпяло корекции, а от там и идеята, че единствен той, по презумпцията на тази разумност, e носител и владетел на езика, е несъстоятелна.
Семиотиката гениално определи езика като система от знаци – едно твърдение, което се възприема прекалено опростенчески.
Какво означава това?
Езикът е знак, което обаче не означава, че е само система от знакови понятия или само система от знакови названия, или друго което и да е само. Преди всичко се възприема, че неговата обхватност се изчерпва с назоваването на нещата – езикът, като име на материята; а човекът, като единственият означаващ субект. Това изключва съществуването на друг език, а приема за действителен само този, който е познаваем от човека. Ако ние не знаем за съществуването на едно нещо, означава ли това, че то наистина не съществува? Не, разбира се. А само означава, че съществуването на това нещо, по различни причини, е непостижимо за нашето съзнание.
Ако се върнем само няколко десетилетия назад, ще си припомним колко абсурдна е била хипотезата, че рибите, например, имат свой собствен език – език, базиращ структурата си на система от звуци и движения на тялото. Днес това съвсем не ни звучи абсурдно, а го приемаме за достоверно и реално.
По силата на същата логика, ако се отърсим от тесногръдата си самовлюбеност, можем да предположим, че абсолютно всяка материя е носител на свой собствен език и не е задължително той да е достижим за нас, за да е реален.
А това веднага означава, че идеите за езика, възникващ като мисловна дейност на човека и човекът, който, в следствие на тази дейност, назовава света около себе си, максимално се отдалечават от истината.
Коя разумност у дървото или камъка генерира техния език? Няма такава. Самата хипотеза за творящото език съзнание е несъстоятелна. Езикът, следователно, притежава съвсем различна логика на възникване и екзистенция и не функционира като назоваване (даване на име) на материята. Всяка материя съдържа в себе си своя уникален език или, по-точно, е носител на този език. А всички уникални езици съществуват извън всяка материя като един мета език, съдържащ в себе си смисъла за самата материя и за себе си, също като материя. Езикът, всъщност, е същинска материя, а не функция на материята, тоест не е нейно следствие, нито причина.
Нашата разумност не е основание да се обявяваме за източник на езика и така да създаваме погрешни концепции за неговите пораждания и прояви. Трябва да осъзнаем, че езикът е извън нас и независимо от нас. И сме само носители, но не и създатели на своя си уникален език. Той е само една част от мета езика, а на нас ни е предоставена привилегията, като на всяка друга материя, да използваме езикови знаци, но не за да кръщаваме този свят, както си мислим – смисълът на нещата е достижим и съществува единствено в мета езика, а ние само ползваме тези значения, като носители.
Така езикът, всъщност, означава само себе си и ние научаваме за означаваното чрез него, което поражда нашето мислене.
