Линейна проекция и последователност на литературната автентичност
Литературата има нужда от автентичност.
Всеки рецитира острата нужда от това условие, но никой не уточнява какво всъщност то означава; получава се една неясна обобщеност на понятието, която всеки може да си тълкува както иска и да го натоварва със собствени значения, каквито то може и да не съдържа.
Творчески акт. Всеки автор трябва да осъзнае творческия акт не като някаква дива, неконтролируема експлозия на интелект, психика и мислене, а като тяхна проекция с точно определена структура от интуиция, познания и памет. Експлозията може да бъде причина за творческия акт, но сама по себе си не е гаранция и достатъчно условие за изкуство. Само отдалеченият от експлозията субект е в състояние да я трансформира от чисто условие в абсолютна обективност за изкуство чрез интуицията, познанията и паметта си. Този процес няма как да се случи автоматично и от само себе си, а е нужно авторът да си дава ясна сметка за неговата структура и функционалност, за да е в състояние да “контролира“ творческия акт.
Трансформирано познание. Нашето познание за текст и език се оформя под въздействието от натрупани впечатления от прочетени текстове. По този начин самата литературност преминава от един човек в друг, от едно поколение в друго – това е непрекъснатостта и последователността в литературата, което често наричаме влияние. Във влиянието няма нищо лошо, нещо повече – без него е немислимо самото условие за литература. Но влиянието само по себе си не е “чистокръвната“ литература, тоест това не е нашата литература, а литературата на някой друг, навлязла вътре в нас. За да можем да се откъснем от шаблоните и имитацията, които това влияние полага в нашето мислене, е нужно да трансформираме всички естетически и езикови впечатления от чуждото съдържанието, нахлуло в нас и после да го “изхвърлим“ от себе си (дезинфекция на мисленето). Така създаваме ново съдържание в нашата интуиция, познание и памет, които демонстрираме в творческия акт. Ако не се случи тази трансформация, оставаме на ниво имитация, тоест оставаме едни добри читатели, но не можем да бъдем автори.
Подразбира се, че е от изключително значение кои точно текстове сме прочели, което зависи както от индивидуалните тежнения, така и от насоки и препоръки при общуването.
Концепция за естетика и език. В един текст ние полагаме чрез интуицията, познанието и паметта си, като атрибути на творческия акт, нашата концепция за естетика и език, съдържащи се в мисленето и езика ни, които от своя страна, са атрибути на интуицията, познанието и паметта. Тоест текстът функционира и е реален само като мислене и език, произведени от нас. Мисленето и езикът проектират естетическите и езиковите концепции, съдържащи се в нашите интуиция, познание и памет, в текста. Тези концепции са продукт на трансформацията на “чуждото“ съдържание в нашите интуиция, познание и памет, където съществуват в латентно състояние, а стават реални и се материализират в текста чрез мисленето и езика ни; всъщност те са единственото реалното значение и съдържание на текста – без тях няма текст. Така, от субективни фикции, произвеждаме обективна материя. В този смисъл трябва да разглеждаме текста не като неделима и вечна обвързаност със своя създател, а като независима от него, външна реалност. Тоест трябва да “прережем“ връзката текст-автор, за да обективираме текста. И това “прерязване“ е постижимо единствено чрез насложени трансформации в интуицията, познанието и паметта като знание за текст.
Автентичността на литературата е възможна единствено в тази линейна проекция и последователност: Творчески акт ⇨ Трансформирано познание ⇨ Концепция за естетика и език ⇨ Текст.
Росен Борисов