За Илияна Стоянова писането е като укротяване на опърничавата – понякога успява, понякога – не. Работи като ловец – опитва се да хване неуловимото, пишейки, рисувайки, снимайки… Никога няма да опита самоубийство. Според нея сълзите са думи, които не можем да изречем било от болка, било от радост. А на нея май често не й достигат думи. Нейната България е сладки спомени и неспирна надежда за бъдещето.
Цялото интервю с Илияна Стоянова, можете да прочетете тук:
