Пейчо Кънев не помни, кога е плакал. Може би като дете, ако някой му е откраднал сладоледа или му е ритнал кучето или е гледал някоя от речите на Тодор Живков. Но помни, че преди две години почти е бил на път да го стори, докато гледал едно видео на Джъстин Бийбър. Не му стига смелост да спре да пише. Веднъж е опитал. После цяла седмица е кихал, кашлял, имал е разстройство (а това, докато кихаш, въобще не е добре), краката м у се удебелили два пъти и започнал да ходи много странно – по-скоро е скачал като кенгуру. На въпроса заразна ли е звездната болест, отговаря: “Не знам, но води до неприятни изживявания. Дори и вчера имах подобна случка. Тъкмо бях излязъл от вкъщи и две жени, явно мои фенки, държащи листи и химикали, ме подгониха. Странно е, че викаха: „От НАП сме! От НАП сме!”, но все пак…”
Цялото интервю с Пейчо Кънев, можете да прочетете тук:
