Пиша, за да се лекувам. От самия себе си. Не е призвание, още повече пък работа. Ако се превърне в работа, това означава да се стане ежедневие, а то убива. Убивавсичко истинско.Убива самия автор, като такъв. Убива свободата му. Когато приех да стана част от редакторксия екип на електронно списание „Нова Асоциална Поезия”, водещ мотив беше, именно това, че всички ще дадем част от себе си и собственото ни време, в името на създаването и поддържането на една алтернативна сцена, без да очакваме нищо в замяна. Затова обичам хората, които са обвързани със списанието. Никой не го приема като работа, а напро-
тив.
Цялото интервю с Александър Иванов, можете да прочетете тук:
