Като организирани форми на обществена проява състезателните надпревари се появяват през 8-7 век пр. н.е. в Древна Елада. Назовани на градовете, в които се провеждат – Олимп и Делфи, това са първите Олимпийски и Делфийски игри, чието понятийно определение впоследствие се възприема и от редица европейски народи – съдържателно „играя“ означава свиря. Основополагащ и за двата вида надпревари е естествено обединяващият ги девиз – „Здрав дух в здраво тяло“, както за спортистите, така и за съревноваващите се в сферата на философските и природонаучните науки или мусически (музически) изкуства. Характерно за правилата и атмосферата на двата вида игри са масовостта, демократичността, тържествеността, духовното удовлетворение и полученото всенародно признание. Тяхното еволюционно развитие и популяризиране през вековете в посока на географско-териториалното им и обогатяващо дисциплинарно разширяване предимно на олимпийските игри, срещу по-тясното специализирано и гилдийно профилирано обособяване в областта на науките и изкуствата, (съхранили като цяло съдържателния си смисъл и масовост за участниците), водят до естествена поява и на други езикови определения за същите като „фестивали“, „празници“, „събори“, „състезания“, „надпревари“, „конкурси“ и др., с по-конкретни изисквания за участниците и с по-ясни оценъчни критерии, при много по- тясна специализация на демонстрираните умения. В резултат от това се създават „академии“ и елитарни „школи“ за профилирано обучение и възпитание по философия, риторика, поетика, музика, хореография, художествени изкуства, театър и др., в които като завършващ етап от „образователните“ им системи и преди да бъдат удостоени с професионални права, възпитаниците на същите задължително е трябвало да получат и публично признание, заедно с това на “баш майсторите” от своята гилдия. Конкретен израз на този предпрофесионален етап от музикалното образование в областта на мусическите (музическите) изкуства в днешно време са появилите се множество международни и национални конкурси, които естествено утвърждават най-добрите педагогически и възпитателни постижения и налагащи се съвременни художествено-методически тенденции във всичките им разновидности.
Именно на такъв музикално-изпълнителски конкурс с международно участие (18 -21 ноември 2015 в Пловдив) „ние“ присъствахме, съпреживяхме и окуражаващо насърчавахме заедно с преподаватели, родители, колеги, почитатели и меломани. Създаден през 1995 г. като тясно гилдиен за един инструмент (цигулка), благодарение на компетентната далновидност и професионална загриженост към всички изучавани инструментални специалности, настоящото ръководство на НУМТИ „Добрин Петков“ съвместно с Министерството на културата през 2013 година разширяват и обогатяващо обновяват същия до ниво обхващащо цялата „партитура“ от класически инструменти в категориите „струнни и духови инструменти“, провеждащ се през две календарни години на принципа на тяхното циклично редуване.
Настоящото осмо издание на конкурса за първи път е за категория „Дървени и медни духови инструменти“ по специалностите флейта, кларинет, валдхорна и тромбон. Като завършваща част от многобройните юбилейни прояви, посветени на 70-годишнината от основаването на Пловдивското музикално училище, той е заслужено включен в държавната програма на мерките за закрила на децата с изявени дарби на Министерството на културата и като знаково допринасящ за цялостния духовен облик на града като бъдеща Европейска столица на културата през 2019 г.
Традиционни организатори на конкурса „Добрин Петков“ са Министерство на културата, Община Пловдив, Съюзът на българските композитори, Съюзът на българските музикални и танцови дейци и „домакинът“- НУМТИ „Добрин Петков“, представлявани от организационен комитет в състав: Председател – Нели Попова-Коева, Художествен директор – д-р Поля Паунова-Тошева и членове акад. проф. Стоян Караиванов, Христина Доброжалийска, Андреана Паунова, Катерина Обретенова и Райна Влаева.
Журито на конкурса бе съставено от най-изтъкнати и утвърдени у нас и зад граница музиканти –педагози и инструменталисти, които в унисон с практиката на Делфийските игри работиха изцяло безвъзмедно и в името на родното и надежно „утрешно“ професионално-изпълнителско изкуство!
В подкрепа на това ми твърдение ще си позволя да цитирам споделеното от г-н Станислав Почекански, представил колегите си в почти „есеистична“ форма.
„Членовете на същото са музиканти, които изключително много уважавам: проф. Лидия Ошавкова –„дамата на конкурса“, професор по флейта, дългогодишен преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“; акад. проф. Стоян Караиванов – председател на журито, емблематичен за Пловдив, за валдхорновото изкуство и за музикалната педагогика на страната, професор по валдхорна в АМТИИ и НУМТИ „Добрин Петков“; проф. Владислав Григоров – инструменталист, който и до днес няма равен на себе си в България, също професор-валдхорнист в НМА „Проф. Панчо Владигеров“; д-р Вангел Тангъров – име, което прославя кларинетовата (кларнетовата) ни школа далеч зад пределите на България, преподавател в Тексаския университет (САЩ); Румен Джуров – експерт в Министерство на културата, отговарящ за най-съществената част от наградния фонд на конкурса – стипендиите, които Министерството на културата отпуска на отличените от трета възрастова група. И накрая към „изброените“ авторитети ще си позволя да прибавя и моя милост, като преподавател по тромбон и камерна музика в НМУ „Любомир Пипков“ – гр. София и Председател на СБМТД.“
Заедно с това г-н Почекански сподели и впечатленията си от коректността, точността, организацията и високото ниво на конкурса. „Малко конкурси в България са с два тура за участниците в средната група и с цели три – при най-големите“. Според него, за да се представи добре такъв обемен материал, изпълнителите трябва да са с изключителна психична устойчивост, а избраният репертоар да е „видял сцена“ и публика поне няколко пъти преди изсвирването му пред жури. Без да конкретизира състезатели и специалности той изтъкна, че почти всички участници са показали стабилна и завидна музикална подготовка, доказателство за което са и поднесените наизуст различни по стил произведения. „Изисквания, с които повечето изпълнители се справиха много добре!“
Докато доайенът на флейтовата педагогика в България проф. Лидия Ошавкова (професионално дооформила се в годините и под „палката“ на ерудита Маестро Добрин Петков), също ни разказа интересни неща по повод подготовката и явяването на изпълнителски конкурси. Според нея „изучаващите музикално изкуство е необходимо да притежават достатъчна обща и специална култура, богата душевност и вътрешно благородство, осигуряващо естествена радост и удоволствие както по време на нелеката им ежедневна работа, така и при музицирането пред публика“. Като многократен участник в журита и съпоставяйки различни конкурси, тя намира програмното изискване за свиренето наизуст (б.а.,- за трета и четвърта възрастови групи) като доста строго условие в регламента на същия и препоръчва за бъдещите му издания това да бъде ревизирано, тъй като „не всеки участник е конкурсен тип“. Тя отбеляза също, че „сценичното поведение на изпълнителя има огромно значение за емоционално- артистичното въздействие върху слушателите и е не по-малко значимо от безупречно овладяния текст, красивия тембрист тон, изрядната интонация и удачно използваните динамични контрасти и нюанси“. По нейно мнение, „при подготовка на инструменталиста за конкурс, трябва да се подберат произведения, които е изпълнявал и преди, но без да са на предела на изпълнителските му възможности, за да е достатъчно психично уверен и свири с необходимото самочувствие“. Изхождайки от тази изпитана във времето и от практиката нейна „стратегия“ ,голяма част от възпитаниците на проф. Ошавкова се представиха много успешно и защитиха високото реноме на своя именит педагог чрез получените награди, с които бяха удостоени.
„Осмият конкурс беше не само „прецизен“, но и щедър откъм награди, (както парични, така и предметни!), и „декориран“ с прекрасни „паметни“ медали за по-малките участници от първа и втора възрастови групи. Стимули, които несъмнено ще ги накарат да „растат в професията“ и подтикнат за следващите му издания да са още по-подготвени в инструментално-изпълнителско отношение.“ (Ст. Почекански)
С Grand Prix (бронзова статуетка, изработена от скулптора Цвятко Сиромашки) и с четири специални награди — Стипендия от Министерство на културата, Награда на СБК за най-добро изпълнение на творба от български композитор, Награда на валдхорновата група при Държавна опера – Пловдив за „най-добре представил се валдхорнист“ и с Наградата на публиката бе отличена валдхорнистката Кристина Юмерска от НУМТИ „Добрин Петков“ с преподавател акад. проф. Стоян Караиванов от четвърта възрастова група.
„С мекота и плавност, кадифян тон, прецизни технически умения и без никакво видимо напрежение“ – според проф. Ошавкова, изпълнителката завладя сърцата на публиката и журито. А с невероятното си интерпретаторско майсторство, доказателство за което бяха нестихващите аплодисменти в залата, заслужено допринесоха и за удостояването й с най-престижните конкурсни награди. Въпреки ученическата си възраст (Кристина се състезаваше в по-високата четвърта група!), тя пожъна безапелационен успех, постигнат благодарение на системната й и усърдна работа с акад. проф. Стоян Караиванов, който със своята всеотдайност, дългогодишен опит и знания, развиващо утвърдждава качествата й на инструменталист и на бъдещ успешен музикант. Неслучайно същата е носител на награди от редица национални и международни конкурси, като невъднъж е била и солистка в представителни концерти на училището. Самата аз като автор на тази статия преди две години имах възможността да наблюдавам работния й процес, наслаждавайки се на отличните резултати на това прекрасно, скромно и талантливо момиче. С огромна радост следя развитието й като валдхорнистка и й пожелавам да продължава в същия дух, за „да бере с радост плодовете“ на своя труд в прослава на своя преподавател, училището, града и страната ни!
Останалите награди на конкурса „Добрин Петков“ бяха разпределени както следва:
ЧЕТВЪРТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА, специалност „флейта и кларинет (кларнет)”
Първа награда: Дуня Стоич (Хърватска) – флейта, НМА „Проф. Панчо Владигеров”, преподавател проф. Лидия Ошавкова . 25-годишната състезателка (на границата на тази възрастова група) от две години се обучава при проф. Ошавкова по Европейска програма „Еразъм“ и въпреки кратката адаптация към новата обстановка и преподавателя си, на конкурса показа своите най-добри качества.
Втора и трета награди журито не присъди!
специалност „валдхорна и тромбон”
Втора награда: Теодор Димитров – валдхорна, НМА „Проф. Панчо Владигеров”, преподавател доц. д-р Ясен Теодосиев
Първа и трета награди не бяха присъдени!
ТРЕТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА, специалност „флейта и кларинет (кларнет)”
Първа награда: Павел Ваклинов – кларинет (кларнет), НУМТИ „Добрин Петков”, преподавател Кирил Пенчев
Втора награда и Стипендия от Министерство на културата: Кристиян Христов – флейта, НУМТИ „Добрин Петков”, преподавател д-р Ивайло Василев
Трета награда: Дамян Апостолов – флейта (Македония), НМА „Проф. Панчо Владигеров”, преподавател проф. Лидия Ошавкова
специалност „валдхорна и тромбон”
Първа награда, Стипендия от Министерство на културата и Награда на СБМТД за ярък артистичен талант: Кирил Михайлов – тромбон, НМУ „Любомир Пипков”, преподавател доц. д-р Атанас Карафезлиев
Втора награда и Стипендия от Министерство на културата: Красимир Шаранков – валдхорна, НМУ „Любомир Пипков”, преподавател проф. Владислав Григоров
Трета награда и Стипендия от Министерство на културата: Ангел Димов – тромбон, НУМТИ „Добрин Петков”, преподавател Костадин Таков
ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА, специалност „флейта и кларинет (кларнет)”
Първа награда и златен медал: Мариян Божидаров – кларинет (кларнет), НУМСИ „Христина Морфова“ – Стара Загора, преподавател Златко Стойчев
Димитър Димитров – флейта, НУИ „Проф. Веселин Стоянов” -Русе, преподавател Красимира Великова
Георги Георгиев – кларинет (кларнет), НУМТИ „Добрин Петков”, преподавател Кирил Пенчев
Втора награда и сребърен медал: Гергана Петрова – флейта, НУМТИ „Добрин Петков”, преподавател Антоанета Ковачева
Филип Копецки – флейта, НМУ „Любомир Пипков”, преподавател Кремена Ачева
Трета награда не се присъжда!
специалност „валдхорна и тромбон”
Първа награда не се присъжда!
Втора награда и сребърен медал: Кети Маринова – валдхорна, НМУ „Любомир Пипков”, преподавател проф. Владислав Григоров
Трета награда и бронзов медал: Цанко Георгиев – валдхорна, НМУ „Любомир Пипков”, преподавател проф. Владислав Григоров
ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА, специалност „флейта и кларинет (кларнет)”
Първа награда и златен медал: Калоян Василев – флейта, НУМТИ „Добрин Петков”, преподавател д-р Ивайло Василев
Яна Ханджиева – флейта, СОУ „Отец Паисий” – гр.Стамболийски, преподавател д-р Ивайло Василев
Втора награда и сребърен медал: Белослава Каратодорова – флейта, НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, преподавател Красимира Великова
Божидар Петков – кларинет (кларнет), НУМТИ „Добрин Петков”, преподавател Кирил Пенчев
Трета награда и бронзов медал: Кристиян Батакаров – флейта, НУМТИ „Добрин Петков”, преподавател д-р Ивайло Василев
Елисея Гайдарова – флейта, НУМТИ „Добрин Петков”, преподавател д-р Ивайло Василев
Трета награда, бронзов медал и Награда за най-млад участник: Сергей Ковальов –блок флейта, Музикално училище- Ростов на Дон, Русия, преподавател Дмитрий Верин
За високи педагогически постижения Организационният комитет на конкурса удостои с почетни дипломи преподавателите: акад. проф. Стоян Караиванов, проф. Лидия Ошавкова, доц. д-р Атанас Карафезлиев, д-р Ивайло Василев, Красимира Великова, Златко Стойчев и Кирил Пенчев, а за приносни изпълнителски постижения в клавирния съпровод корепетиторите: Мария Заваринова, Ирен Капеловска, Борис Мирчев, Мая Тодорова, Снежана Абрашева, Григор Яковчев и ученикът Кирил Лалов (НУМТИ „Добрин Петков“, от класа по съпровод на Георги Гаджев).
Реализацията на конкурса се проведе с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Община Пловдив и Училищно настоятелство „Добрин Петков“, както и със съдействието на СБК, СБМТД, медийното партньорство на БНР – Пловдив и електронния сайт за реклама Peika.bg.
((Автор: Александра Гаджева
Нов български университет – София
))
