Аз съм твоята мисъл,
дето сподиря стъпките ти
вечер като далечно ехо.
И звъня… тихо… тихо
по мембрана на сърцето ти,
за да ти напомням себе си.
Твоето сърцебиене съм
в дни и нощи. Да ме имаш.
Да ме забравиш – не ще можеш.
Дори за миг да искаш…
Защото съм ти всичко.
Всичко.
