И те търся във вечерите си по ласка на дъжда,
по тревичка крехка на лято в портокаловия заник.
Сред аромат упойващ на млади жлътнали поля,
във сърцето си те търся – моят късен странник.
И по стъпките в деня след полет на сенчести ята,
на лунен сърп по виртуоза аз посоката разчитам.
Прашинка от света ми с неизтляла бяла тишина,
никнала в очите ми. Душата ми в твоята замира.
