Не искам…
Любов, ти не съществуваш!
Защо ли търся те във поглед или зов?
Разрошена, обидена пътуваш,
несъществуваща любов!
Какво като поети те възпяха,
въздишали по нечии очи,
за тебе песни пяха, стихове редяха,
а ти истинска не си била дори!
Не се гневи!
Не искам да се връщаш!
Разрошена, обидена – върви
и спри душата да прегръщаш,
тя самотата като щит откри.
Пропъдена,
недей се жалва!
Недей протяга сладостни ръце,
Трънлив и с бурени е пътят,
непроходим е той до моето сърце!
Любов,
те не съществуваш!
Не те и търся в поглед или зов!
Разрошена, отхвърлена пътуваш
Несъществуваща любов!