ПЛАХ ОПИТ ЗА СТИХ НА ЕДИН ЛАИК
Когато си безсилен,
да промениш статуквото
Когато ти се крещи,
а сдържаш вика си;
Когато ти се плаче,
а се усмихваш на сила;
Когато искаш да кажеш на един дъх всичко,
ала гордостта те възпира;
Когато търсиш – приятел,
но такъв всъщност няма;
Когато поглеждаш назад,
И виждаш сенки в този град сред безумната смрад;
Когато си казваш”защо”, “дали”,” трябва ли”,
а напред е мечтата ти
Не се отказвай!
Просто – върви и не спирай,
защото това е – човекът!
Ти си Човекът!
В теб има надежда, макар и прашинка;
В теб има и вяра – една носена от вятъра песъчинката.
Вдигни рамене, Човеко и върви, не спирай!
Защото ти си този, който носи нея –
солта на живота!
30.10. 2016г.
