“Изживей ме” до болка, до смърт, до край, с такава любов, в която и умирането е невъзможно, с такава любов, от която изход няма. Защото тя съществува и отвъд смъртта, която е просто миг във вечното ѝ царство.
Пред Вас е една книга, чиито метафори не са отричане на живота, а утвърждаване на изгарянето. Страници, в които отдаването е действие, равнозначно на самоубийствено съществуване чрез другия. Книга с изключителна сила на въздействие, криеща се в искреността на споделеното себе си, в смелостта на излизането извън душата, за да се търсиш отвъд, там, където те няма, там, където никога няма да бъдеш намерен. Думи с лице, което не може да се нарисува, защото няма да „стигне черното”, думи – тела, думите като смърт от любов. Писане като отпътуване от живота, поезия като „приказка без щастлив край” и затова до болка истинска.
Александър Иванов борави с метафорите и образите точно и изчистено, почти до съвършенство. Така ни дава само и единствено чистата есенция. Няма нищо излишно в неговата поезия, „всичко най-накрая си е на мястото”.
Мотивът за писането като начин на умиране и мотивът за обичането като акт на смърт чрез доброволно отказване от себе си, се преплитат и допълват, обединени от идеята за непреодолимата вечност на любовта, която можеш само да изживееш или изпишеш. И всичко това не са просто думи, а изживяване на едно „никога” от един човек с ненамерено име.
Рядко се среща подобна смелост и категоричност в писането, с каквито Александър Иванов ни казва “Изживей ме”. Тази книга е покана за изгаряне, за любов до смърт. Осмелете се да я приемете!
Ива Спиридонова
Прочетете още: Култура и общество Сезон България
