Палестинско-израелския конфликт е белязан от чудовищния драматизъм за идентичност на две култури и, в същото време, от недопустимия цинизъм на останалия свят.
Преди дни, в коментарно студио, Башар Рахал сподели: „Чувам страхове, че цената на бензина щяла да се вдигне от войната между Палестина и Израел. Хора, какво ме интересува мене цената на бензина! Ама въобще не ме интересува. Там умират хора, това ме интересува. А вие ми говорите, за цената на бензина. Глупости!“
Някой трябваше да го каже това публично и категорично. Башар го каза, защото така го чувства и има непоколебима увереност в ценностната си система.
Палестина или Хамас
Постоянно ни се повтаря, че това е война между Хамас и Израел.
Това е цинизъм.
Вината е между Палестина и Израел и между никой друг. Умишлено се премълчават исторически дадености. Болшинството от палестинците, не само в Газа, но и по цял свят, подкрепят Хамас (обратното е лъжа), защото това е кауза, за която се борят много отпреди съществуването на Хамас. Тази кауза се ражда още по времето на Първата световна война, когато Великобритания и Франция обещават подкрепата си за създаване на независими арабски държави.
Наивно е да очакваме, че военната офанзива на Израел в Газа ще има дори частичен успех. Това е война не срещу Палестина и един народ, това е война срещу една идея. В този конфликт ще бъдат убити много хора, както се е случвало и в миналото, но след тях ще се родят други и конфликтът ще продължи, защото няма как да се убие една идея.
На този народ му беше обещана държава, но остана излъган. Вместо това Великобритания постъпателно осъществява колониалната си политика в региона, заселвайки принудително, без съгласието на местното население, еврейски семейства от цял свят.
Това недомислие е предпоставка за вечните конфликти и не палестинците ги предизвикват. Те само защитават независимостта на земята и културата си. Затова да се твърди, че това е война между Хамас и Израел е цинизъм.
Палестинците идентифицират своята борба с борбата на Хамас и никой не би трябвало да ги обвинява за това. По-добре е да се замислим, защо това е така и защо е така не само в Палестина? Идеите на Хамас се подкрепят от палестинци по цял свят. Нима всички тези хора са терористи? Нима всички те са пренаредили неадекватно парадигмата на ценностите си. Или нещо остава скрито за нас, нещо в структурата на отношенията в региона е погрешно подредено в историческата и културната ни памет.
Може би истината е много по-проста. Тези хора възприемат борбата за независима палестинска държава като първопричина на съществуването си. А не е ли борбата за една справедлива кауза, нещо не само естествено, но и достойно за възхищение? И нима трябва да бъдат обвинявани, че тази първопричина съвпада с политическите основания на Хамас. Това съвпадение се засилва и от факта, че този народ е натикан в ъгъла, наречен Газа, без подкрепа, без избор и без бъдеще. И е съвсем нормално да разпознава, като единствена опора, Хамас.
Израел
Справедливата кауза за независима Палестина не отрича, обаче, правото на евреите да имат своя държава. Въпросът е как и къде? Със сигурност цената за съществуването на една държава и идентичност не може да бъде за сметка на никоя друга държава и идентичност.
И това е цинизъм.
Увлечено в играта си на демокрация с арабския свят, западното общество запазва парадигмата на ценностната си система, с която толкова се гордее, само за себе си. Но този танц няма да продължи вечно – булката рано или късно ще разгадае изневярата и ще срита топките на младоженеца.
Създаването на държавата Израел има две обективни причини.
Първата е, възникването през 1896 г. на политическото, ционистко движение на Теодор Херцел, което слага началото на борбата на евреите за собствена независима държава.
И втората е, гузната съвест (поради неспособност или нежелание да спрат геноцида над евреите) на съюзниците след края на Втората световна война, под чийто натиск, през 1948 г., ООН създава държавата Израел.
Нима политическите фактори, които вземат това решение, не са били наясно, че ще е предпоставка за нестихващи конфликти. Не, не мисля че става дума за интелектуална или политическа импотентност. Тогава е вярно обратното – направено е умишлено, с ясното съзнание за историческо престъпление. За мотивите не трудно да се досетим – поддържане на региона в перманентна криза, която осигурява контрол върху природните ресурси. Войните в Близкия и Средния изток от по-новата история са доказателство за това.
Държавата Израел е използвана като заложник за нещастието на целия арабски свят. Те може би го осъзнават, но притиснати от историческите дадености, продължават този циничен танц със западната демокрация.
Изход
Това не е разказ от Библията. Това е реалният живот на хората в онази част на Земята, от която се е зародила нашата цивилизация. И решенията за живота на тези хора не се взимат от самите тях, а от чужди хора, с чужд манталитет и чужда култура.
Това цинизъм ли е?
Има ли изход? Изход винаги има. Няма желание.
Когато, след Втората световна война, цяла Германия е в руини, а Европа изтръсква праха от дрипите си, във въздуха витае призракът на същия въпрос: има ли изход? С общите усилия на САЩ и Европа, Германия възкръсва като феникс от пепелта само за 10 години.
Има ли изход?
