Да бъдем добри можем винаги.
Времето, когато се ражда нещо ново, свързваме винаги с надеждата, че ние, човеците, ще бъдем по-добри. Но защо ли веднага след като си пожелаем добрите неща, тази надежда се разпада на много и остри парченца? Та нали ние, човеците, които трябва да се съобразяваме със земното притегляне, трябва и да летим в своите си мисли. А сме все недоволни и ненаситни в това, което искаме да ни се случва. И забравяме или пропускаме да си спомним, че то, човешкото битие, е онова изживяване – тъй просто и сложно, колкото ние самите си го сътворим. Изживяване само наше и твърде лично.
Очаквания, въжделения и много желания – това са нашите искания към Бъдещето. Но твърде често не си спомняме, че то започва днес – сега и веднага, и се състои въпреки или заради самите нас. Пропуснатата част от него си остава за наша сметка и си я плащаме – независимо дали искаме, или пък не.
Мъдростта на всички наши съждения е свързана с опитите ни да живеем и да се чувстваме щастливи по начин, който ни харесва и който изпълва нашите мисли, чувства и мечти. Всички останали наши терзания са просто част от преживяването на този наш един-единствен човешки живот.
Кой да ни води в тази неравна пътека е трудно да се каже. Дали това да бъде сърцето, или да бъдат мислите? Или пък нашето усещане за справедливост? А може би трябва да търсим себеусещането на своето съществуване по начин, който ни прави единствено и само щастливи? Знам, че щастливите хора не се усещат като такива. Знам, че те летят – въпреки земното притегляне. Знам, че околните ги различават по особен начин и знам, че те търсят да дадат, а не да вземат… Всички останали са по някакъв начин не особено щастливи, а дори и нещастни.
И ето, коледният подарък пътува в нашия сън и ни намира по един неестествен начин, защото усещането за отношението на хората се разчита по неоспорим начин и намира своя път да достигне до нас. И тогава, окрилени от мисълта, че не сме сами, ние тръгваме към днешното си утре, към това, което търсим и което намираме, за да бъдем най-вече себе си. Защото това ни прави истински.
А пожеланията? Те се правят само и единствено със сърце и душа и когато са свързани с нашата обич към тези, които са до нас, около нас и които ни познават по всякакъв начин. И няма значение дали сме на последната седалка в тролея, или в луксозния автомобил или пък прескачаме пейки и локви. Усещането за близост, но и за свобода, е доста по-силно от нашето физическо състояние на присъствие и ни дарява с онова вихрено блъскане на мислите и чувствата, което неволно ни кара да потрепваме в очакване…
Честита Коледа!
проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ
Симпатия или емпатия? Кое от двете ще ни даде основание да се почувстваме добри?
Необходимо ли е да сме добри винаги или само от време на време? Как да преценим към кого да сме добри! Защо съществуват добрите хора? Ние добри хора ли сме?
Не си задават тези въпроси тези,които имат мисъл за техния смисъл, както и вътрешното убеждение за еднозначните им отговори.
Доброто няма граници, както и гаранции,че няма да се изтълкува в обратното на това, което е всъщност.Летящите хора не само го наблюдават от камбанарията си, но често се приземяват за да отвлекат по някой невярваш в чудесата,да го издигнат високо,да му покажат света преди и след Коледа. Ще забележим,че за доброто няма определено време,няма определено място. То съществува и като празник, и като делник. То може да бъде поискано,но никога насилствено дадено, защото насила можеш да вземеш,но не и да дадеш. Доброто не е разменна монета и не може да се купи,нито пък да се продаде. Доброто се преживява,а не се преброяват пътите в които е направено,защото тогава престава да съществува. Превръща се в гордост и самовлюбеност. Доброто е скромно,искрено,ненатрапчиво и не търси отплата,нито показност. То е красива тишина за съпреживяване- снежна нощ,звезда и път. Пътят към хората. Доброто е Бог в нас! Божественият Младенец е роден от Пречиста Дева преди всички времена и съществева във всички времена, защото по същността си е онова,без което нищо не съществува. Бог е любов.
Няма сила,която да преодолее и да е по- силна от любовта. Доброто е въплътената любов,действената любов,защото доброто не е съзерцание. Доброто е творецът на нещата и смисълът на нещата.
Професор Венелин Терзиев не спира да възвестява,че когато човек разбере себе си,той независимо от обстоятелствата ще се прояви като добър човек. Проповядвайки истината за човека,авторът на “Книга за мечтите” открива пред нас света на истинското ни вчерашно, днешно и бъдещо пребиваване- доброто и добротворството.
Светло Рождество Христово!
Благодаря! Светли празници!