Протичащите социални процеси в съвременните общества представляват особен интерес, най-малкото защото пряко или косвено касаят голяма част от населението на планетата. Подобни процеси, съпроводени с глобални социални трансформации, са настъпвали в различни исторически периоди от съществуването на човечеството. Те имат своеобразна цикличност, но и висока специфичност. Изследването им, както и поведението на формирането на новите социални лидери, е от съществено значение за стратегическото управление на тези процеси.
Социалните системи имат свои собствени характеристики и не могат да съществуват сами по себе си. Независимо че в научната и в популярната литература се срещат различни дефиниции и различни тълкувания, те са тези, които формират социалните нагласи на индивидите (хората) в средата. Държавите могат да се разглеждат като социални системи, дори светът може да се разглежда като една социална система.
Социалната държава е форма на управление, при което държавата (или добре изградена мрежа от социални институции) защитава и насърчава икономическото и социално благополучие на своите граждани въз основа на принципите на равни възможности, справедливо разпределение на богатството и обществена отговорност за гражданите, които не могат да се възползват от минималните условия за добър живот.
Съществува значителна променливост във формата и траекторията на социалната държава в различните страни и региони. Всички социални държави предполагат известна степен на частно-публични партньорства, при които администрирането и предоставянето на поне някои социални програми се осъществяват чрез частни субекти. Услугите на социалната държава също се предоставят на различни териториални нива на управление.
Ранните характеристики на социалната държава, като обществени пенсии и социално осигуряване, се развиват от 80-те години на XIX век в индустриализиращите се западни страни. Първата световна война, Голямата депресия и Втората световна война са характеризирани като важни събития, поставили началото на разширяването на социалната държава. Най-пълните форми на социалната държава са разработени след Втората световна война.
Германският термин sozialstaat („социална държава“) се използва от 1870 г., за да опише програми за държавна подкрепа, разработени от германските sozialpolitiker („социални политици“) и приложени като част от консервативните реформи на Ото фон Бисмарк.
Буквалният английски еквивалент „социална държава” не се утвърждава в англоговорящите страни. По време на Втората световна война обаче англиканският архиепископ Уилям Темпъл, автор на книгата „Християнството и социалният ред“ (1942 г.), популяризира концепцията, използвайки фразата „социална държава“. Използването на „социална държава“ от епископ Темпъл е свързано с романа на Бенджамин Дизраели от 1845 г. „Сибил: или двете нации“ (с други думи, богатите и бедните), където пише: „властта има само едно задължение – да осигури социалното благосъстояние на хората”. По времето, когато пише Сибил, Дизраели (по-късно министър-председател) принадлежи към Млада Англия – консервативна група от млади тори, които не са съгласни с това как вигите се справят с условията на индустриалните бедни. Членовете на Млада Англия се опитват да съберат подкрепа сред привилегированите класи, за да помогнат на по-малко щастливите и да признаят достойнството на труда, което според тях е характеризирало Англия през феодалното Средновековие.
Преди да разгледаме подробно протичащите процеси в социалните системи е добре да изясним понятието социална структура.
„Социална структура“ е термин, използван в социологията и социалните науки, за да означи характерно изградени социални формирания, които съставят обществото като цяло и които определят в някаква степен действията на индивидите, социализирани в тази структура. Значението на термина има различна приложимост. В макросоциологията това е система на социоикономическа стратификация, социални институции или определени отношения между големи социални групи. В мезосоциологията същият термин се използва, за да се обозначи структура на социална мрежа, която създава връзки между индивиди или организации. В макросоциологията това може да бъде и начинът, по който нормите определят поведението на индивидите в социалната система.
Социалните системи функционират при организация на определени правила. Тези правила са създадени да задоволят определени потребности на индивидите, които участват в дадена социална система. Развитието на социалните системи води до изкривяване на набора от съществуващи правила, които стават неприемливи за индивидите. Това е една от предпоставките за осъществяване на промяна в социалните системи или тяхното разрушаване. Периодът на трансформация на една социална система в друга обикновено е съпроводен с катаклизми, които преживяват обществата.
Историците говорят за цикличност при промяна на социалните системи, което има само известна точност в такава логика. Трябва обаче да се подчертае, че промените, които настъпват в социалните системи за предизвикани от определени обстоятелства и фактори, които оказват въздействие на самата система. Турбулентността, която предхожда определени трансформации в социалната система, е сигнал, че периодът на промяната на системата е в близък времеви диапазон.
Сигналите за променящите се социални системи са голям набор от събития и действия, които се случват с определена последователност. Такива определено могат да бъдат зачестилите регионални военни конфликти, напрежения в определени общности, които създават дискомфорт в съвместното съществуване на определена група от хора, и редица други прояви.
Съществен проблем е разминаването в действията между тези, които управляват социалните системи, и тези, които участват в социалните системи. Когато очакванията на едните и на другите са в различни посоки, то разривът в тази социална система е напълно предвидим и очаквано възможен.
Всички елементи на състояние на напрегнатост на съществуващите социални системи са налице. Вътрешната и външната среда функционират при поредица от процеси на дефектиране. Това, освен че създава усещане за провал на съществуването им, предвещава и множества от предстоящи трансформации. Правилата, създадени за да функционират нормално тези социални системи, са изчерпали своята същност и трябва да бъдат заменени с други правила, които да удовлетворяват съществуването на новите социални системи.
Дори елементарен обзор на поведението на лидерите на съществуващите социални общества говори категорично, че предстои драматична промяна, при която всички участници ще бъдат подложени на определени натоварвания, дори и напрежения при този период на активни трансформации.
Промените, които ще трябва да приемат индивидите, участващи в тези нови обществени социални системи, могат да се окажат непосилни за част от тях, за други да са неприемливи, а за трети да бъдат обективна невъзможност да оцелеят физически при тази трансформация.
Очевидно е, че се търсят подходи и модели за създаването на нови социални системи, които ще обуславят в себе си нови правила на взаимодействие в тях, което от своя страна ще доведе и до формирането на нови като тип обществени отношения. Безспорно в тези трансформации ключова роля ще играят формираните нови социални лидери.
Този процес на активно и преимуществено влияние на социалните лидери е познато в исторически план. Доминиращото влияние на силните социални лидери се проявява и след края на двете световни войни. Решенията им засягат както големите, така и малките социални системи. Правилата на функциониране на трансформираните социални системи се задават и частично се формират от новите социални лидери към историческия момент.
Неизбежността на протичането на подобен процес е почти невъзможно да бъде предвиден с абсолютна точност, но като се има предвид, че подобни процеси отнемат приблизително няколкогодишен период, то може да се каже, че вече се намираме в етап от периода на активни социални трансформации.
Липсата на изследвания в тази посока и възможността на планиране и прогнозиране на тези процеси е озадачаваща. Дори да приемем, че част от тях се намират под прикритието на защита на националната сигурност, то задълбочаването на изследванията в тази посока е задължително да се случат достатъчно бързо и при възможност с участието на изследователи с висока експертиза в различни области.
проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ
