Красимир Вардиев е роден в град Белослав през 1978 година. Завършил е Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”. В периода 1998-2003г. е носител на десет литературни награди от национални конкурси,съответно за поезия, проза и критика.
През същия период е съорганизатор и учасник в акцията “Улична позия”, инсталации и пърформанси, заедно с литературен клуб “Боян Пенев” и артгрупа “Завой”.
Дебютната му стихосбирка “Бордюр” излиза през 2000г. чрез конкурс на “Свободно поетическо общество”. През 2001 г.книгата получава наградата “Южна пролет”. Отличен е с втора награда в конкурса за Кратка проза (2005), организиран от LiterNet & Erunsmagazine. Втората му стихосбирка “Симбиоза” излиза през 2007г. в общо книжно тяло с “Вестибулария” на Антоний Петров, чрез конкурс на отдел “Култура” на община Шумен. Третата му поетична книга „Плесен” излиза в края на 2013 година. Негови текстове са включени в антологията на българската поезия „Сезонът на деликатния глад”, излязла в САЩ.
Негови текстове излизат през годините в “Литературен вестник”, “Литературен форум”, “Ах, Мария”, “Северняк”, “Златоструй” и сборниците “Невербална комуникация” и “Наопаки”.
порои
сънливи заядливи тлъсти облаци
в дърветата коремите си сиви чешат
и дуднат заканително и ядно псуват
че никой няма вече да ги разиграва
това не са светкавици а катарами
и май днес няма само да ни опикаят
разминаване
тези големи ръце този гръб
които толкова не харесвашe
привързан към изгубеното
ми крехко момчешко тяло
ги направих заради теб
заради болестта ти
за да мога да те вдигна
ако умреш върху мен
за да те облека
игра за двама
любовниците полуфабрикати
дето все нещо не им достига
и е блудкаво отпослето
колкото и подправки да сложиш
тази игра е жестока
а наградите мижави
но телата си искат
и отмъщават когато ги лъжем
чувам звукът на цигулките
много преди да започне
познатата песен позната игра
познатата стара игра
и бягам и гоня и бягам
до деня в който няма никой
след мен
не вярвах че ще дойде
толкова скоро
и моето време е на свършване
а щурците ще продължават
с фалшивите си цигулки
и какво като ми повтаряш
че ме обичаш
съмнявам се не в думите
съмнявам се в човека…
*
абитуриентските
снимки
край пътищата
лепнати на мрамор
правени същата вечер
толкова
неактуални
*
за какво ми са славеите
щурците и хризантемите
трам маргаритка
обича ме не ме обича
вишневия цвят
и всичките там
атрибути на любовниците
когато те виждам
толкова рядко
за какво ми са
