Елица пише в работните почивки, пее след работа и живее в промеждутъците. Автор е на литературния блог When Nobody watches, участва в проектите писателибезкниги и Пеат некогаш.
Лято като зима
Под асфалта лежи асфалт
Под асфалта са пръснати кости
Недосмляни от багери
Недосдъвкани още
Парчета къщи
Двуетажни спомени
С бели череши пред прага
С гаражи пълни с железа
С дворове тъпкани от малки ходила
Парчета смисъл между буци кал
Над тях асфалт
Асфалт върху асфалта
Етажи тегоба
Етажи потиснати малки мъже
Единият плаче
Лято е
Прозорците слушат
той каза, че е време за ставане
Дяволът ми шепне:
Отиди на работа
купи бланширан ориз
плати тока
сега заспивай
събуди се в 03:00
виж колко мъртви улици
убих ги всичките
за теб
за да излезеш
да повървиш
кръвта на сенките
да те изцапа цялата
искам те тъмна
нощна
прекъсната в средата
като интервал
между вчера и днес
Аз му отговарям
през зъби
(той винаги ме докрава
до преззъбие):
Ела да ме вземеш от работа
после ще ти сготвя вечеря
платих тока от офиса
уморена съм
пантофките се изтъркаха
нямам пари за нови
не искам подаръци
само да измиеш чиниите
обеща преди седмица
още седят…
Той каза
че е време за ставане
беше тъмно
Още пет минутки!
казах
и му обърнах гръб
За мъртвите или първа страница, или нищо
Сутринта някой
застреля някого в огледалото
не се чу звук
заглушители има и в аптеката
тялото не намери никой
последни думи нямаше
освен може би
шепот
по тръбите
вертикална смърт
от първи до седми етаж
и нагоре
към апатичното небе
Mon dessin ne représentait pas un chapeau.
Antoine de Saint-Exupéry
Почти съм ти простила вече
прошепна птицата в корема на змията
Сърцето ти тупти за мен
събира сили
за да ме стопи
и знам
ще се превърна в тебе скоро
ще те изпълня с трепети, с мечти
ще полетиш в съня си
знам, защото аз летя
ще се събуждаш в страх
ще се поглеждаш с недоверие
сама ще допълзиш
до края на скалата
и ще политнеш
ще политнем
ще политна
тогава чак ще ти простя
докрай
Списъци
– едно кисело мляко
– три ореха в шепа
– шепата ти
– краставица за лято
– пет ледунки
– няколко облака
от дъха ти
сутрин
след кафето
– обич за теб
– обич за мен
– храна за Мишо
– домакинска хартия
за разлятия таратор
който ще бутнеш
когато ме прегръщаш
докато други се чудят
какво искат
от магазина
в събота
