Защо писачът на любовни писма ли? Първо прочетете това негово стихотворение и ако все още не сте разбрали, ме попитайте отново.
ЛЮБОВ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
На Атех, хазарска принцеса
Писачът на любовни писма
беше затворил кантората си.
То моето любов ли е?
По никое време…
Под езика ми
пощенска марка.
Бях сигурна – няма въпроси. Или има! – защо стихотворението е с такова посвещение ? Това вече е друга история, някога ще ви я разкажа.
Иначе познанството ми със Стоян е от точно толкова време, колкото и неговото с мен, мястото на срещата вече го знаете – мраморното фоайе пред Първо студио на БНР. Тогава чух три негови стихотворения от книгата му “Устоимо” (интересно заглавие) и си казах, че трябва да имам тази стихосбирка. Получих я, по-късно. Радвам се всеки път, когато Стоян ми изпрати свое ново стихотворение. Удивителна е способността му в най-обикновени неща и действия от ежедневието, да открива поезия. Така дори беленето на портокал се превръща в свръхестествено занимание.
Отивам да купя портокали, а вие четете, като се върна, ще ви поканя на закуска, приготвена от Стоян Терзиев.
СВРЪХЕСТЕСТВЕНО
Виждам те в просъница
как белиш портокал.
Разсеяна си.
Но това изящество
на пръстите ти умни…
По ноктите проблясва
соков гланц.
Бих потърсил дума
за изкуство от такова естество.
(Ст. Терзиев), ноември 2015
СЪС ЗАКУСКА
Казваш, че брадата ми
те боцка по бузата
като трохички
от препечена филийка.
По устните ти –
маслен отпечатък.
(Ст. Терзиев)
Усмихнахте ли се? Аз – да. Ето такава е поезията на Стоян Терзиев – кара те да реагираш. Образите са толкова живи, сигурен си, че ако протегнеш ръка ще можеш да разрошиш къдриците на смеещото се момиче в стихотворението “Шепот и смях” или неволно притаяваш дъх, за да не смутиш съня й и тихичко броиш
…16, 17…
След седемнайсетия залък от съня
се появи ти.
Кихна от поръсената чубрица
и ме събуди.
Целунах голото ти рамо
и те завих.
Има още хляб да ядем заедно.
Може пък аз да съм този,
на когото в съня се усмихваш.
(Ст. Терзиев)
ШЕПОТ И СМЯХ
Когато шепна й в ухото,
смехът й бликва като шадраван.
А къдриците й палави
се протягат по гърба й
като жици,
за да стигнат кръста й.
По пръстите ми ток.
От устните й – късо по врата ми.
(Ст. Терзиев)
Нарекох Стоян Терзиев в началото “писачът на любовни писма”, но, признавам си, се чудя дали не му приляга да е “общуващият с ангели”. И това умее. Въпреки че всички ангели са безполови по същността си, те могат да се явяват в различни форми, според видението или нагласата. Затова няма нищо чудно, че ангелът във видението на поета е Тя. А може би е самият архангел Ханиел, за когото се смята, че се проявява в образ на много красива жена…
***
На кротката страна на душата ми
е кацнала ангел.
Тя ме разглежда внимателно
и се кани да воюва.
Макар че нашепва ми нещо
във стихове:
Време да воюваме,
време да горим…
Летим!
(Ст. Терзиев)
„Писачът на любовни писма” или „Общуващият с ангели” – преценете сами. Аз просто обичам този поет и неговите стихове.
Людмила Борисова, журналист
