Васил Прасков е роден през 1975 г. в София. Завършил е “Философия” в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите със стихове – “Малките” (изд. “Аудитория”, 1992), “География на времето” (излиза с конкурс на “Литературен вестник”, 1996) и “Слабини” (изд. “Пергамент”, 2015), както и на сборника с проза “Arest.com” (изд. “Пергамент”, 2014). В края на 90-те години на миналия век е гост-редактор във вестник “Литературен форум” (на месечното приложение за ъндърграунд и субкултура “Мухозоли”), както и водещ на рубриката “Идиот” в същото издание. От 1990 г. до днес има множество публикации в периодичния литературен печат, както и в различни електронни издания (включително кинокритика и текстове с религиозно-философска насоченост). Един от основателите на групата за културен тероризъм “Рамбо 13″.
* * *
дните без теб са като водни змии и сънища
накъдето и да забравяме времето
не отминават
синият въздух се влачи по мен
когато си тук те сънувам
когато си тук и те няма
разпъваш нежността ми като кожа
така очите ти остават в стаята
с всички други ангели
* * *
помниш ли
когато закусвахме преди секс
после престанахме
отделихме душата от тялото
* * *
без теб
сърцето ми е
мъртва маймуна
в слънчев зоопарк
тялото ти трепери на гърдите ми
ти си навсякъде в мен
разгъвам картата на твоето тяло
но се ориентирам в сърцето ти
по слънцето
гравитация
слизам в тялото ти
все по-надолу
от пръстите в косата
до отсъствието
чакам те като мъртво вълнение
смъртта нахлува в нас като вода
по вените ме носи все надолу
на приливи и отливи
танцува
