Стефан Гончаров е роден в София, 1996г. Има публикации в Литературен вестник, както и в електронните издания Литернет, Литературен клуб, Открита литература, Public Republic, Кръстопът, Диаскоп и др. Някои от стихотворенията му са преведени и публикувани на турски език в списанието “Edebiyatta Üç Nokta”. Писал е филмова критика за “Banitza”, “Filmsociety”, “Литературен Вестник” и др. През 2015 г. излиза първата му книга – „Геон“ (Изд. „АРС”).
йокаста
кожата ми е бяла
(като кучешки зъб)
ръцете ми са тихи
(като сняг)
полепвам
по очите ти
и ги разкъсвам
***
огънят търси
дима
в който да заживее
прахът
полепва по облаците
пожарите
са празни
юда
да целунеш убиеца си
е като да посягаш
към облаците
когато вали
***
всеки ден гледам
как поливаш
изсъхналите цветя
в напуканата саксия
която ти подарих
и понякога забравям
че преди да побелее
луната
беше слънце
амнезия
забравям дните в които
дори циментът крещи
а ти стоиш
с гръб към мен
и слушаш
