Росен Кукушев е роден на 16 февруари 1983 г. Завършил е „Международни отношения” и „Арабско общество и култура” в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор е по „Нова и съвременна история”. Първата му стихосбирка „Вдъхновения и унищожения” излезе от печат през месец юли 2012 г. Има публикации в Алманах „Нова Българска Поезия-2012”, списание-алманах „Културна палитра”, бр. 3-4 и 5/ 2013 г., „Литературен вестник”, бр. 1/ 2014 г., антология „Литературни бесилки” и Klaxon Press Journal.
***
индустриална мъгла
контури на сгрешено
градоустройство
като на длан на гледачка
смисълът се спуска по въже върху
миглите ти и сякаш си готова да заплачеш
но моля те недей
подтекстът капсулира значимото
текстът едва го разкрива
останалото ще разкажем без да записваме думи
обичам те задоволително лесно
ти си ослепително далечна
аз те привличам
ти ме отблъскваш:
прости закони на
механиката
Каква поезия е жената
каква поезия е жената
рано сутрин сред уюта на завивките
в най-нежна паяжина с аромати – разпилени нишки
далеч от дребни мъдрости
от глупави и неразбрани извинения
с микроскопична длан
докосвам нейното красиво петолиние
от слънчевите ласки по гърба
до крехките извивки на сол ключа
под коляното
потъват стиховете в меката й плът
и се разливат
своенравно
Мръсната дузина
дистанция
пристанище
една ритмичност
между чисти сънища
и мръсни съдове
уиски и водка
сърце и гоблен
много бавно сваляш
презрамката много тихо
открехваш резето със зъби
а то дори не проскърцва
мръсната дузина
красиви думи за теб
излизат
разхождат се
после скачат
от кея…
координатна система
абсцисната ос на устните ти
е радостта
ординатната ос на очите ми
е тъга
движението по азимут не води
до сатори…
Контраминорен сонет
Ти не си ти. А понякога си друг.
Контраминорно е. До дъното на ставите
вали. Сънят се чупи като звук
от блус и няма кой да те забрави.
(Задъхваш се от липса на глаголи,
докато споменът е бял и пресен
хляб сред изобилие от алкохол и
матриците на печатарски преси
за стихове, изпод съня наболи,
и ненаписани от теб пиеси…)
В друг мит си като син на Ной
и мостикът на паметта е мускул жилав.
Остава да й кажеш след порой:
„Ти си красива агностичка, мила!”
***
Не лъжат,
с тънки вратове са.
Блянове на атоми
и неутрони.
От мокрите следи
на сънища сибирски
по гръб гноясват,
като фосилите на
динозаври –
с чужди бесове.
Раздвояват се на междуредие
в един от възможните модели
на сглобяване:
от полуразпад до синтез.
След точката на бифуркация:
бисмут 209…полоний 210…
в мартиролог от улица „Лубянка“.
***
Между 2:09 и 2:10
ръцете на сомнамбулите
се протягат
като линейни уравнения.
Преплитат пръсти –
решетки за защита от света.
Въздухът се сгъстява.
Очите потрепват.
