Вера Копецка (1951, Турнов, Чехия) e чешка писателка, издателка, преводачка, фотографка и педагожка. Завършва гимназия в Яблонце над Нисоу, след което се дипломира като педагог по математика в Математическо-физическия факултет на Карловия университет в Прага. През 1985 година завършва второ висше в консерваторията в Прага със специалност: артистично изпълнение, театър, поезия и литература. От 1992 година до днес живее в Броумов, където работи като учител по математика и информатика. Поезия пише от малка, носителка е на редица награди за поезия и е автор на над 30 поетични стихосбирки, от които пет на полски език и двуезични и една на украински в триезично издание. Стиховете й са превеждани на полски, руски, украински и литовски език. Самата тя е преводачка и превежда от полски език. Превела е от полски и стихове на виетнамския поет Лам Куан Ми, както и от руски език – Екатерина Полянска и Сергей Шелковий. От 2013 година има и собствено издателство и организира международния поетичен фестивал „Дни на поезията в Броумов“. Член е на Съюза на чешките писатели, както и на Центъра на източно-чешките писатели.
ЖЕНАТА В ЧЕРНО
Спря се
като удивителна
в сивотата на гарата
Жената
цялата в черно
с черни разпуснати коси
с отворена рана
А хората течаха
като река във вихъра си
около нея
Стоеше сама
като девствена скала
с букет в ръце
Тъга мъка страх
в очите по устните й
в костите на скулите й
по ръцете й
Увяхнала роза
стоеше там
и чакаше
като мъка
като смърт
Като остров
в пенещата се река
течаща във всички посоки
Стоеше там
в сивотата на гарата
черна удивителна
Никой не спря
не отиде към нея
и не й подаде ръка
Стоеше там
а реката продължаваше да тече
МАНДАЛА
Цветният свят се върти
върти се наоколо
като вихър в буря
дано устои на вятъра
дано не загине
пъстрото цвете
в маранята или зимата
и сините вени на реките
и червената кръв на полето
и зелените повеи
ще продължават да красят цветето
което ще цъфти във вселената
ТЯ
Вече забрави
вкуса на целувката
когато устните като нож
отключват заслабнал
копнеж за глад
Със замъглен поглед
през изчезващия сън
излезе от картината
в залата
спящата галерия
и оттам на улицата
Скита се през септември
празни натруфени
реклами
Сама и различна
докато се разтопи в светлината
Превод от чешки език: Димана Иванова
