Бяло
Всичко в мен е бяло. Бяла е тъгата ми. Любовта ми е бяла. Всичките ми недостатъци са бели. Дълго време сънувах цветни сънища, а на пробуждане теб те нямаше никаква. Беше потънала в пустините ми.
Прицелвах се в разтегливите спомени. И там те нямаше. Това ми се виждаше странно, защото обикновено винаги си там. Но сега моментът беше особен. Сега за пустините ставаше въпрос.
Отне ми доста време да осъзная, че цветовете са само една илюзия като дъгата след дъжд. А виж, бялото е друго нещо. Даже не е цвят – бяло е.
Знаеш ли как мирише пърлено човешко месо? Аз не знам, но знам как изглежда бялото.
Бели пустини няма.
Прочетете още: Поезия Сезон България
