Итка Бонавентурова е родена през 1968 година в Либерец. Завършила е Педагогически институт в Храдец Кралове със специалност „Чешки език и изобразително изкуство“. Работи като учител в различни училища, а в момента преподава в Художествено-промишлената гимназия в Прага. Има публикации в различни сборници и издания в Чехия, автор е на стихосбирката „Звездите над райската градина“ (изд. „Епика“, 2016). Участва в различни международни фестивали в Чехия и Словакия като „Дни на поезията в Броумов“, „По страните на Моравия“, литературни четения за обществеността в театъра „Беранек“ в Наход, литературните кафенета в Прага „Симбиоза“ , „Кафе Екзил“ и др. През 2004 година спечелва литературната награда на град Броумов, през 2010 година – литературна награда на град Часлав, а през 2012 година е оценена с награда и в поетичния конкурс „Мелнишки Пегас“ на град Мелник. Организатор е на музикално-поетичния фестивал на поезията „Полице – град на поезията“ в град Полице над Метуи.
Прага
Прага!
Дори на този, който я е видял само веднъж
името й ще му звучи завинаги като песен в сърцето.
Тя е песен, запечатала се във времето
и ние я обичаме.
Нека звучи!
Ярослав Сайферт
Прага е отворена съкровищница
свети и излага на показ скъпоценните си камъни.
Като че не знаеш къде по-напред да погледнеш.
Наслаждаваш се на стогодишните катедрали,
достойни и безразлични
към хаотичното движение на тълпите
по лъкатушещите улици.
Срещаш очите на различни хора
чуваш странни думи,
огледалца на смеха, парченца изречения.
Като в паноптикум
разминаваш се с лица, странни облекла, цветове,
пъстри и кичозни стоки,
Прага – сто хиляди пъти в иначе евтина позлата.
Очарован от изкушенията на големия град
за малко да се спънеш
в младежа,
застанал наведен на колене
на улицата.
На Карловия мост
(циганско лято)
На Карловия мост отиди – купи си оттам окарина,
улови в нея вятъра, възпяващ острова Жофин.
Слънцето рисува портрет на лятото,
бързо и умело
като всеки художник,
който е тук…
Вече е късно,
вместо пеперуда,
кръжи молец,
лятото прилича
на весела и тъжна
карикатура.
На Петржин
На Петржин
в скута на Прага
стоя – скрита в тревата
слушам
как разказва истории
като мъдра
стара дама,
наранена
и обичана.
Спомените – щастливи
и болезнени
като стари писма,
написани с любов,
които ще завърже
със сребърната панделка
на Вълтава.
Превод от чешки език: Димана Иванова
Прочетете още: Поезия Фотофорум
