селска кръчма
Влизам.
Всички маси са заети,
с изключение на тази
в ъгъла.
На всяка маса седи
по един човек.
Въздухът мирише
на мастика.
Никой не говори. Чува се само
чукането на чашите.
Поръчвам си лимонада.
Поздравявам
и сядам.
Никой не отговаря.
Всички погледи
се забиват в мен
като игли.
Лицата на всички
се напрягат.
Ставам.
Поръчвам си мастика.
Голяма.
Всички се усмихват
предателство
отново ме предават
едно предателство
по малко
дъжд
вали
прибирахме се
вкъщи
оставяхме
дрехите си
да изсъхнат
ти обичаше да се разхождаш
гола из стаята
аз да пуша
на терасата
вали както
преди година
твоите дрехи
ги няма
моите
още съхнат
апостол
говореше ясно
и благо
не казваше: аз,
а ние
когато ме потърсиш
не ме търси в земята
която ме отне
от теб
нито в небето
което ме разнесе
като дим
потърси ме в сърцето
което знае
всичко
зима
косите побеляват
все повече и повече
снегът по тях
не се топи
Пасха
На излизане от храма –
слагам в ръката на просяка
дребна монета.
Той ме поглежда
право в очите –
Помниш ли ме?
Книги от Венелин Бараков:
Книгите можете да закупите онлайн от тук: Български книжарници
Прочетете още: Поезия Фотофорум
