Сафета Осмичич е босненска писателка, поетеса и авторка на книги за деца. Родена в град Градачац, Босна и Херцеговина, но по-голямата част от живота си прекарва в гр. Модрича, където учи и работи. Вече 32 години живее извън родината си – в Хърватска, Германия и Холандия, но пише на родния си език, на който са публикувани творбите й, но има публикувани и две новели на холандски език. Нейни стихове са превеждани на множество езици като холандски, немски, македонски, словенски, полски, български, арабски и турски. Участвала е в множество литературни събития, фестивали и художествени пленери: Бйела 2012, Кърчедин 2013, Повляна 2014, Неретванске ведрине 2014, Море на длан 2012-2016, „Белоцветни вишни“ в Казанлък, България, където получава и награда, „Феминистанбул“ в Истанбул, Турция и др. Автор е на 11 книги, между които: „Между нас“ (поезия, изд. Шахинпасич, Сараево, 2007), „Мелек Рабия“ (роман, изд. Шахинпасич, Сараево, 2010), „Самотна стая в големия град“ (поезия, изд. Офсет, Тузла, 2011), „Така искам“ (поезия, изд. Хърватско книжовно дружество, Риека, 2014), „На моите приятели“ (поезия, изд. Култура снова, Загреб, Хърватска, 2016), „Пролетна киша“ (роман, изд. Хърватско книжовно дружество, Риека, 2018) и др. Член е на Хърватското книжовно дружество в Риека, „Гратиартис“ – сдружение на гражданите от Босна и Херцеговина в Белгия, Книжовен клуб „Мирослав Мика Антич“ в Инджия и поетично дружество „Йесенин“ в Белград. Нейни творби са публикувани в множество международни антологии и е носител на редица награди: „Малкият принц“ от фестивал в Тузла 2008, „Тера Толис“ 2010 в Босна за романа „Мелек Рабия“ и „Гарави сокак“ от фестивал в гр. Инджия, Сърбия и наградата за най-добра книга за 2017 година на Хърватското книжовно дружество в Риека за второто издание на романа „Мелек Рабия“.
Влез в сърцето ми
Белязах с целувки
всички твои пътища,
които водят до мен;
нека под ходилата ти гори огън.
Открехнах вратата
да не скърца
като влизам.
Ти само внимавай
да не събориш златната подкова,
която виси
над входа на сърцето ми.
Робиня
заключи сърцето ми
в златен кафез
на ръцете ми сложи
сребърни, тежки гривни
след мен се чуват звуци
от железните затворнически топки
докато вървя през улицата
сама
свободна
и окована
Украси ме в нощта
Разгърни облаците,
облечи голото ми тяло
в тъмносиния сатен на нощта.
Разтърси небето
нека паднат звездите
в шепите ти
и ме покрий с тях.
Защипи в косата ми
нащърбения месец
като шнола.
Заведи ме до реката
да се огледам в нея
така украсена.
Превод от хърватски на български език: Димана Иванова
