Яна Орлова (1986) е чешка поетеса, като изпълнява поезията си под формата на „арт-пърформанси“. Автор е на две стихосбирки – „Подуши огъня“ (2012, изд. Павел Мервар) със собствени илюстрации и “Мърши“ (2017, изд. „Ветърни млини“). Включвана е в чешките годишни поетични сборници „Най-добрите чешки стихотворения“ на изд. „Хост“ през 2014 и 2019 година. Понятието „Арт-пърформънс“ разбира като жива поезия, всичко, което се говори, да може и да се види, а нейната поезия може да се гледа на www.janaorlova.cz. В момента е докторантка в Академията по изобразително изкуство, под ръководството на д-р Павлина Морганова. Главен редактор е на рубриката за култура Polipet.cz.
Да отвориш мъжа с нож
***
Аз съм този който моли дяволите
слушам оригванията им злостно
не престават да говорят така
че да няма почивка за дъха обичам
ада като хляб с масло
дърпам интелекта навътре
светлината и зимата като в „open office”
като дете не разбирах защо
не съм мъж по-добре от това да си мъж
е само да си вещица
***
Не можеш да издържиш
по пътя за вкъщи
ще си купиш водка
ще ти стане зле
знаеш го още на касата
зле ти е още сега
не можеш да издържиш
трябва да направиш нещо
***
Да се влюбиш да повърнеш
сама себе си
Борба в спирането на пулса
и съзнанието ти е замайващо високо
Да се влюбиш и отвориш
мъжа с нож
***
Ако имах сърце
бих го изгорила бързо
със златни елени
и стъбла от кръв в дланта
Ако имах чувства
бих ги удавила бързо
като нежелан плод
вкусен сироп на устните ми
***
Казват, че сме били първи
пролетта е тъмна, боде
изведнъж сърце и пол
В Слънцето е хладно
вътрешностите нахално мълчат
и клепачите цедят влагата
Слънцето е остро, казват
***
Тук съм
за да бъда мъртва
нямам възраст
не съм жена
и това е дразнещо
Превод от чешки език: Димана Иванова