Сватава Антошова е родена през 1957 година в гр. Теплице, Чехия. Завършила е средно библиотекарско училище. Работила е като библиотекар, редактор в списание „Космополитън“, редактор в Чешкото радио в Усти над Лабем, а от 2009 година работи като редактор в литературния вестник „Твар“ в Прага. Публикувала е стихове в литературните издания „Пако“, „Вокно“, „Дотеки“, „Велес“, „Твар“, „Хост“, „Глосолалия“ и др. Участва в редица поетични рецитали под музикалния съпровод на групата „Извън закона“ и китаристката Каролина Щайнхаузерова в гр. Теплице. В началото на 90-те години по нейни поетични творби се изиграва театрална постановка в пражкия театър „Проточ“ (режисьор: Давид Чесани). Автор е на над 10 стихосбирки, между които: „Сън за голямото изчезване“ (самиздат, 1977), „Underwood“ (самиздат, 1980), „Енцефалитно събуждане“ (самиздат, 1980), „Наричат ме поезия“ (изд. „Млада фронта“, Прага, 1987), „Тази жена трябва да е пияна“ (изд. „Чехословашки писател“, Прага, 1990), „Календар на шестото чувство“ (изд. „Клинамен“, Прага, 1996), „Още не ме убивай“ (изд. „Протис“, 2005), „Вълча слюнка“ (изд. „Протис“, Прага, 2008, поема) и „Двойнственост“ (изд. „Милан Ходек“, 2014, стихове по фотографии на Петър Куранда) и на три прозаични книги: „Дамата и въжето за скачане“ (изд. „Вотобия“, Оломоуц, 2004), „Никога не съм лизала скандинавска блондинка“ (изд. „Конкордия“, Прага, 2005) и „Скоби/Punkt Memory” (изд. „Милан Ходек“, 2014, eкспериментална проза).
Из стихосбирката „Двойнственост“ (изд. „Милан Ходек“, 2014, стихове по фотографии на Петър Куранда)
Етикет
Преди да го свалиш от мен
опитай се да се замислиш
В полусън си представи
каква съм под него
какъв е вкусът ми
После постепенно се впий в мен
и разкажи навсякъде
колко много от мен
си взела
И че моите ръбести докосвания
не те боляха изобщо
Да
можеш спокойно да говориш за това
отново и отново – със страст
а също и със съзнанието
че всъщност никой няма да ти повярва
Освен мен
Нежност
Цветята ще са за теб
а вратата към вечността
за мен
Въжето ще е и за двете ни
-ще ни свърже както реката
свързва двата си бряга
Водата в нея ще е кървава
и ще вземе всичко със себе си
освен
големината на посвещението ми
която ще е еднаква големината
на нежността ти
Трофей
Толкова тясна и сама
без опора
Остана без вътрешност
когато я приспаха
Кървавият холокост изваден от ямата
Празен кораб
който са лишили от смисъла на плаването
Казах:
Ела…
ще намерим нещо
с което да те напълним
И ще се задоволим с всичко
което стои необработено
Каза ми:
Върви си…
забрави ли вече
че вече няма откъде да се взима?
И че да се лъжем
не ни отива отдавна?
Казах й:
Ела…
тогава ще те любя
просто така без нищо
Все още мога да съм спонтанна
и нежността ми ще се справи и
с хладнината ти
Каза ми:
Върви си…
това всъщност не е хладнина
Как искаш да даряваш ласки
на препариран трофей
без сърце
и без душа?
Кръстопът
Лято е, а аз
вместо да пиша стихотворение за теб
стоя тук съвсем безпомощно
и не знам кой път да избера
от тези, по които може да се избяга от теб
Всички пътища водят до неизвестното
и няма път, който да води
назад и към разбирателството
Ти обаче си все така чиста
и дестилирана
че дори и твоето любопитство
накъде ще тръгна накрая
не хвърля в този момент
и най-малката сянка към теб
Ти обаче добре знаеш
че поне един път оттук
води до граници
които никога няма да искам да премина
само че ти няма да ми кажеш кой е
Няма да ми кажеш…
Превод от чешки език: Димана Иванова
