Вечност
може би
времето някога ще
спре
може би
има живот след
това
може би
ще се видим
там
може би
ще бъдем заедно
отново
Камбана
всеки път донася
различни новини –
един път –
весели
друг път –
тъжни:
така разбирам –
кой идва и(ли)
си отива
Неделя
вкъщи е
тихо
чува се само тракането на
компютъра
жена ми
работи
отпивам глътка
кафе
предстои да пусна една
прахосмукачка
слънцето пълни къщата с
топлина
кучето лежи на дивана и
си играе
детето е навън с
приятели
време за
всички
Няма място за притеснение
Слънцето ще
изгрее
Болката ще си
отиде
Тъгата ще се
стопи
Животът е
хубав
Късно лято
исках да кажа
обичам те
вместо това
от устните ми
се изплъзва
сбогом
Вечност 2
как лети
времето
вдигам нагоре
очи
поглеждам към
облаците
какви хубави завивки стават
от тях
Всеки ден
Животът се тътри като
влак.
В купето е
душно.
Излизам навън да си поема
въздух.
Има време за една
цигара.
Вдишвам и
издишвам.
Животът върви по
един и същ маршрут.
Вдишвам
дълбоко.
Дишам.
Дишам.
Поезия
два часът
след полунощ
прозорецът на поета
още свети
Книга с поезия
В една книжарница
най-сетне откривам
книгата, която
искам.
Страниците й
са
пожълтели.
Приятели
Неусетно тръгва
Разговор
Здравей
Здравей
Как си
Добре
А ти
И аз
Между нас се настанява
Миналото
Любов
в стаята имаше
легло
гардероб
маса
четири стола
диван –
ти имаше мен
аз имах теб
Знание
учителят
отваря
вратата
ученикът
влиза
сам
Любов
Мога да кажа
Хиляди пъти
Обичам те
Но
По-добре
Да ти покажа
Корените на доброто и злото
са в
твоите мисли
Преходът
продължава
има още за
крадене
Късна есен
на М.
прилича на жена
в разцвета
на годините –
златна и зряла, –
влюбен съм в нея
Минало
сред планинските села има
една и съща гледка –
изоставените сгради на
училищата –
без врати и
прозорци,
останал е само скелета на
градежа
край тях често се намират войнишките паметници на
загиналите във войните – потънали в
бурени
имената на героите едва се
различават
наоколо е пълно с
къщи –
големи, хубави строени с
пари
продължаваме по пътя
мълчим
една буца ни стяга за
гърлото
Книга с поезия 2
протегна треперещи
ръце
пое дълбоко
въздух
отгърна първата
страница
най-отгоре седеше
името му
