********
В живота се случват нещата,
неочаквано и моментално,
тъй, че няма нужда да пресмяташ,
да се чудиш кое е нормално.
Няма нужда да плачеш за хора,
от отминали вече копнежи
и макар ,че така ти говоря,
той живота оплита в мрежи.
Ще те кара да плачеш, защото,
неизменна част са сълзите,
но усмивките твои в живота,
ще са повече, че ако ще и скрити,
някъде дълбоко в сърцето,
зад намръщени устни, дори,
ще са онова нещо ,което,
като огън плъмтящ ще гори.
И щастлива ще бъдеш понеже,
го заслужи със всяка тъга,
причинена от онези копнежи,
дето са само спомен сега.
А когато се случи да остарееш,
пък и ти знам непокорния нрав,
не с думи с очи ще ми кажеш:
“Я виж ти-оказа се прав.”
