В нескопосано време на бъдещо минало, подивяла препускам
през себе си. Безразборно пресичам се. Изгарям мъртви
стърнища. Сред пушилка, в галоп дири замитам. Пепелище,
Дървото без корен, Кръстопътна безпътица е моето име.
Предсказвам и обети не давам. Не съм се измисляла.
Не стъпвам на земята отдавна. Пия само от извора.
Превземам се всеки ден. Като трън от пета се изтръгвам.
Животът, като болка преследвам по следите изстинали.
Стоя, като кол в коневръза. Държа си юздите. Без обездка съм.
Понякога слизам от коня. Тогава свирят: „ Повестка“.
Не се смесвам с другите. Не съм благонравна. Не постя. Когато
обичам, обичам! Прощавам безмилостно и милост не прося.
Илияна КРЪСТЕВА
Благодаря на професор Венелин Терзиев за търпението да открива лист по лист розата на душата ми. Благодаря и на редакцията на Е-същност за бдението над мислите, които ме вълневат. Благодаря на читателите, които се отклоняват от някъде, за да ме посетят. Уютно е тук, сред всички вас…