„Каквото и да се случва в живота и в ума ти, имай смелостта да се влюбиш и да се оставиш да бъдеш обичан! Когато заживееш, пропит от любов, ще я имаш и в живота, и в смъртта.“
Мевляна РУМИ
Не ме наричай „празнота“, че липсата ми не се вмества
в кесията на самотата или в кухото дърво отсреща.
Не съм спасителния пояс и талисман за феърплея.
Не предизвиквам за разкош душевни затъмнения.
Не притежаваш име, с което да те назова, вместо Неволята
и невъзможно е да ме спасиш, защото не умея да се моля.
Не ми е работа да се намесвам в чужди равновесия
и да опитвам да си тръгна неочаквано в трето действие.
Не искам да е сложно за обичане. Не искам да ти вярвам
„въпреки“…, да мисля за това, какво ще кажат хората за
обичта ни. Не искам на резервната скамейка да седя, да бъда
камъче в обувката ти и взаимност, която да обижда други.
Заложникът на Любовта за нищо не разменя същността си.
Между живота и смъртта, пропит от пламъка съдбовен със
земен ореол в небесна чистота, изрича: Обичан бях, защото
осмелих се да обичам и смело позволих, да ме обичат!
Илияна КРЪСТЕВА
Снимки: Минчо Тодоров
