Простено да е в този ни живот невъзвратимото,
изгубеното в мига, единствено предназначен за нас.
Отишло си завинаги. Със сетен дъх, докоснало душата
ни с надеждата да го приемем, каквото е и продължим.
Простено да е неизбежното и не- тата, осъдени на смърт.
Сивото, избрано между черното и бялото. Неразкаянието,
нелюбовите, несрещнати приятели. Нетърпението. Пътят,
по който кривнахме, избрали пропастта да се спасим.
Простено да е тъжното ни щастие, да бъдем нелюбими.
Да изповядваме греха си насаме. Да не споделяме онези
думи неизречени на разкаяние. Да бъдем отблъснати в
добротата си. На враговете и предателите да простим.
Простено да ни е страданието по тези, които си отидоха
от нас без опрощение. За гордостта ни вавилонска, за
стръмните ни приключения, за хищното ни себелюбие,
за несподелените ни чувства и несбъднати мечти.
Прости ни, Господи, бездействието и лукавството.
Прости за нескопосаните ни лъжи. Прости греха, страха,
обидите и светотатството. Спаси и приеми възторга ни
от същността ти непонятна и помогни да си простим . Амин!
Илияна КРЪСТЕВА
