На професор Венелин Терзиев
„Моят живот е енигма, чието име е думата.“
Виктор Юго
Гражданино! – посочи ме със знамето, разголила гръдта си Свободата,
в картината на Дьолакроа. Недей ме зяпа с отворена уста. Животът ти
започва, с мечтата да отвоюваш себе си обратно от тълпата, обратно
от съдбата на безгласните. Записвай името ми върху мъртвите тела.
Гримасите върху лицата на неживите с безумно стиснатите устни, преди
неопростени да напуснат този свят е знак, че стойност имат само думите,
като печат енигматичен върху отрязъци от време, изпълнени със смисъла
на съществуването. Дори и камъните проговарят с думите изписани на тях.
Какво, че не разчитат някои написаното върху земята, върху която стъпваме.
Свободата е заключена в послание от думи – и само на ангелски души е дадено
да я отключват. На думите е съдено да бъдат триумфатори. Да се сражават в
доспехите от мъдрост изковани, за мисли – еманация на същността ни.
Енигма е подредбата на думите в словата на безсмъртните човеци. Енигма е
значението, през погледа на търсещия ум, способен да намери: доброто в
зловещото и огън от искри в мрака; синкопът в равнодушието; изправеното
в кривиците; непонятното в безкрайността на вечно съществуващото Слово.
Илияна КРЪСТЕВА
