На професор Венелин Терзиев
Вземете ме такъв, какъвто съм! Лекомислен гостенин, прелетна птица, която ще пърха с криле около вас през няколко секунди от живота ви, свирепа птица, свикнала с висините, с простора и ненавиждаща уюта на затворените пространства.
Джек Лондон
До стария параклис вляво, на педя от зидания камък с вар,
сред счупените керемиди в двора на сринатия стар дувар
светлееше с ореол, по нежен от лимба на светец- глухарче.
То чакаше ръчичка на дете и вятъра, и сбъдваше желания.
Не се стърпях, откъснах го и втурнах се обратно в звездния всемир
да стана пак лудетина, одраскана в къпините, прескундена за страх,
търкаляна в коприва. Поспрях до кривия чимшир, нагребах от
коритото вода с кратунката, цамбурнах в нея слънчевия диск.
Как скачаха през рамото ми пръските! Оглеждаха се в дъгата
на шарените козяци провесени на припек. От полъха на люляка
превръщаха се във вселени, промъкваха се в купчинките на къртиците
и се изсипваха, като жълтици от жълтурчета, за да подкупят кукувиците.
Надвиках глухите: Вземете ме, каквато съм! В детството! Незабравки
набрах, отиват на среброто в косите. Ще бъда лекомислена, като глухарче
от накацали прелетни птици, които скоро отлитат. Ненавиждам уюта.
Не ми взимайте вятърничавостта с вятъра в парашутчето! И висините…
Илияна КРЪСТЕВА
