„Нека вярата измести факта; нека фантазията измести паметта. Гледам дълбоко в себе си и вярвам.“
Херман Мелвил
Като залез оранжево – ален слезе при мен Мъдростта. Аз постлах и килим от
червени корали, а сърцето си аквамаринено в перлена мида събрах и го скрих
в солена сълза. От крайбрежните пясъчни дюни, с жилава морска трева и коноп
дълги въжета оплетох. С тях златопера, искряща, сияйна звезда привързах за кея.
През прохладния бриз, като мълнии, корморани в морето се стрелкаха. В лунния
бар сънно танцуваха блус Млечният път и планетите. Фарът въртоглав, с очи
закачливо намигаше на вълните седефени и делфините сини. Водорасли ръждиво-
червени витлата заплитаха и нарамили мрежи, рибарите в залива чакаха прилива.
Зачена морето пасажите с риба. Недовършени мисли се разбиха в скалите. Безветрието,
все едно накъде ги отправяше, забравили бяха брегове и пристанища. Облакътена на
мостика, Мъдростта се провикна: Като котва от стара гемия, недей се привързва към
дъно и пристан! Сянката твоя дори ще избяга, щом мрака нощта приближава!
Илияна КРЪСТЕВА
