Над селото дим се носи
младите коминочистачки
просят боси…..
петела в чашата с ракия
си потапя клюна…
никнат и мъгли—-
тънки като име!
*
Млякото горчи
тревите вехнат неразбрани
кучката ще ражда
цялата е в рани
огледалото звънти
като месечина
пътят до реката май
от жажда се спомина!
*
Плете жената бяло име
зад залостена врата…..
Сънят и от къде ще мине
за да стигне до пеща
където въглените ще брои?
*
Мрак се сипе над света-
същинска пепел от вулкан
чиято кожа никога
не ще измръзне
сред снега пиян!
Диан Киров
2024год.
София
