В заскрежени стъпки угасва синият възторжен ден.
По хлъзгавия калдъръм изпращат сенките си каменните
къщи. Лунен златозарен силует изкачва дървените стълби,
възсяда покривите и в галоп се впуска в снежното небе.
Под лед клокочи, гъгне под билото реката. Зъзне
белият Балкан. Чешмите сребърни чучури точат.
Надпяват се капчуците на заледените чардаци с
петлите и сладкогласните камбани в гиздавия град.
Потропват сурвакари. Чемшир порти с гегите разтварят.
В шарени торби прибират три пъти наречени краваи за
здраве, сила, берекет! Бъдниците с огъня играят. Орехите
с крехките черупки, дрян затъкнат в Боговицата са на късмет.
Пътеводната звездица слиза в очите на Спасителя и в
сълзата на Девицата. Бог се роди, Коледо, Бог се роди!
Нека вощеница да запалим и кандилцето с тамяна вечно
да гори. В тази нощ небето слиза на земята. Господи благослови!
Илияна КРЪСТЕВА
Снимки: Минчо Тодоров
