Неведоми са пътищата ни
и ето, като реката и морето
се срещаме край някой бряг,
на кей, на пристан. Защо и как?
Преливаме се мълчаливо,
разплисква се морето сиво,
реката бавничко се носи.
Не си задаваме въпроси: Защо и как?
Ти – с жълтите си маратонки.
Непредвидимо боса аз. Догонвам те.
Забравени от чужди погледи. Единствени.
Не си говорим, просто се усмихваме . Защо и как?
В огледалата на душите си се взираме.
Скицираме усмивките си върху тях.
Избираме. Да продължим ли заедно,
за да не се намираме? Защо и как?
Илияна Кръстева