Документи, публикувани от Министерството на енергетиката на САЩ (DOE), разкриват нови подробности за инциденти с UAP (неидентифицирани аномални явления) в близост до ядрени съоръжения.
Това, че НЛО се интересуват от атомните технологии на САЩ, е рефрен, който се повтаря от години в публичното пространство. Луис Елизондо и покойният Хари Рийд отдавна предупреждават, че UAP могат да бъдат заплаха за отбраната и националната сигурност на САЩ. А през октомври 2021 г. Робърт Салас* изнесе данни пред Националния пресклуб във Вашингтон за драматични събития с НЛО отпреди 54 години, когато десет междуконтинентални балистични ракети са били извадени от строя от мистериозен, червен обект в небето.
Уебсайтът на All Domains Anomaly Resolution Office (AARO) публикува карта на света с местата, където са наблюдавани най-много НЛО (изображението горе).
Според Пентагона, заедно с източното и западното крайбрежия на САЩ, местата с най-голям брой наблюдения на НЛО са Япония и Близкия изток, включително Сирия и Ирак.
В Япония, както може да се види от картата, активността е съсредоточена в югозападния регион и по-специално в градовете Хирошина и Нагасаки, които бяха унищожени от атомни бомби през 1945 г., по време на последната фаза на Втората световна война. Силно присъствие на НЛО е регистрирано и по време на аварията в АЕЦ Фукушима.
Инцидентите с НЛО обаче в Близкия изток изглеждат малко пресилени. Те се базират предимно на данни от американски шпионски дронове. Ако приемем за чиста монета твърдението на американските военни, че не шпионират приятелски нации, това означава, че данните от мисиите им са само от местата, където се се намирали техните дронове. Нека си спомним видеото от Багдад, заснето от MQ9 Reaper. Със сигурност става дума за подбор на информацията, което не позволява обективна оценка.
Ето защо е важно какво казва по въпроса Министерството на енергетиката на САЩ.
Документите, съставени предимно от доклади за операции на Отдела за защита на Националната администрация за ядрена сигурност (NNSA), включват инциденти с предполагаеми неидентифицирани дронове близо до Националната лаборатория на Лорънс Ливърмор (LLNL) и други съоръжения на DOE, през май 2018 г. и април 2021 г..
Кореспонденцията, включваща исторически препратки към наблюдения на UAP и свързани с тях теми, също е разсекретена .
NNSA е агенция към Министерството на енергетиката, отговорна за безопасността на ядрените оръжия и за реагиране при ядрени аварии. Тази полуавтономна агенция, логично, забрани полети с дронове над своите съоръжения от съображения за сигурност. Обаче, ако няма съмнения за намерение за нападение или шпиониране, защо е необходима подобна мярка?
Въпреки ограниченията, документите на FOIA разкриват наблюдения на множество дронове на 29 септември 2019 г. в ядрената генераторна станция Palo Verde в окръг Марикопа, Аризона. Последващи документи разкриват и други инциденти в общо 24 ядрени обекта – докладвани са 57 прониквания между 2015 г. и 2019 г.
Класифициран технически анализ, изготвен съвместно от Комисията за ядрено регулиране (NRC) и Националната лаборатория Sandia, през октомври 2019 г., заключава, че ядрените електроцентрали на САЩ не са уязвими от шпионаж и атака с дронове. Тази констатация изключва заплахи от дронове, но не отхвърля такива от UAP.
Някои от докладваните инциденти включват и обекти с формата на сфера, което според AARO е най-често наблюдаваната структура на UAP. Едно от най-атрактивните наблюдения на НЛО е от 30 април 2019 г. над LLNL. Явлението е описано като „сребърен кръгъл обект, подобен на дрон, летеше над зоната за обработка, спирайки и увисвайки за няколко секунди“.
Това, че Министерството на енергетиката на САЩ се присъединява към усилията за публикуване и обяснение на инциденти с UAP, е още една стъпка в надпреварата за постигане на големите разкрития.
* Бивш директор на подземното съоръжение за контрол на изстрелването на ядрени ракети към военновъздушната база Малмстрьом, в Монтана.
Екипажът на търговски кораб е наблюдавал осем оранжеви светлини, излизащи от морето
Това се е случило в събота, 19 август 2023 г., около 3 часа сутринта. Капитанът на търговския кораб Сан Матиас I, който е плавал близо до полуостров Валдес, се свързва с Аржентинската военноморска префектура, за да съобщи за присъствието на НЛО в небето над Атлантическия океан.
Чуйте съобщението:
Обектите са наблюдавани на 42°25’6″S географска ширина и 62°45’0″W географска дължина и, според доклада до Военноморската префектура (L4S), неидентифицираните обекти са излезли от океанските дълбини. Капитанът на Сан Матиас I е бил извикан на мостика и вижда това, което той описва като „осем червено-оранжеви светлини, излизащи от морето“.
Трансмедийни обекти е съвременното наименование на неидентифицирани подводни обекти (НПО), чието присъствие е документирано в моретата по цялата планета.
В доклада, възпроизведен по-долу, се казва, че „навигационните и комуникационните системи на кораба не са регистрирали никакъв сигнал за бедствие или авария“ – и добавя, че „тези светлини са продължили да се виждат в небето като светещи точки, движещи се бързо, в зигзагообразна траектория.”.
Доклад на търговския кораб до префектура Чубут.
„Осем оранжеви светлини излязоха от морето една след друга. След което се движеха в небето много бързо, на зигзаг. Някои от тях изчезват, а после отново се появяват“ – съобщава капитанът на търговския кораб в комуникацията си с Военноморската префектура на Пуерто Мадрин.
Местоположение на кораба.
От екипажа са се опитали да направят снимки, но на мобилните им телефони не се е визуализирало нищо. Моряците се шегували помежду си, че „извънземните са се гмуркали за скариди“.
Докладът уточнява, че „наблизо няма кораби, корабите са на юг“. Според радарните системи няма съобщения за инциденти или аварии. Най-близките до мястото други кораби също не са получавали подобни съобщения.
Според скептиците това, което е наблюдавано от кораба Сан Матиас I, е нищо повече от оптично изкривяване на светлините от сателитната система Starlink.
„Понякога си мисля, че има живот на други планети, а понякога си мисля, че няма. И в двата случая заключението е удивително.“
Карл Сейгън
Вероятността за съществуване на живот на други планети кънти в нашето колективно съзнание. Откриването на доказателство, че не сме сами, би било най-грандиозното откритие в историята.
Към настоящия момент обаче можем само да спекулираме с тази вероятност. С помощта на съвременната наука малко по малко научаваме повече както за нашата галактика, така и за живота и неговата еволюция. Това знание е нашият пътеводител (макар и много ограничен) в търсенето на живот някъде другаде. Дали ние ще го открием или той ще открие нас?
Когато беше открита галактиката NGC 6822, разбрахме, че Вселената не свършва с Млечния път. Изображението по-горе е направено от космическия телескоп James Webb. ESA/Webb, NASA & CSA, M. Meixner, CC BY-SA
Когато говорим за извънземен живот, това не означава задължително интелигентен живот, а всяка форма на живот. Когато проучваме произхода и еволюцията на живота на нашата планета, задължително възниква въпросът: дали той се е случвал или случва и някъде другаде, освен на Земята? И дали съществуват места във Вселената, които отговарят на условията за възникване на живот (наричаме това обитаема зона ). Астробиологията е науката, която се занимава с отговорите на тези въпроси.
Първият и единствен известен живот
Има научен консенсус, че животът на Земята се е появил преди около 4,2 милиарда години. Поразителното е, че това се е случило за кратък период от време, много бързо за темпоралните мащаби на геологията – между стотици хиляди и 120 милиона години след възникването на планетата. Това предполага, че при наличие на правилните условия, животът може да се развие относително бързо.
Нашите познания по пребиотична химия предполагат, че изходните компоненти на органичния живот са универсални. Химичните закони генерират началните фази на живите клетки, така че можем да предположим, че органичният живот има разпознаваеми характеристики, където и да се появи.
За дълъг времеви отрязък от историята на Земята животът се е състоял от прости едноклетъчни и многоклетъчни форми, като прародителите на съвременните водорасли. Животните населяват нашата планета през последните 500 до 600 милиона години, което е само 14% от общата времева линия на живота.
Животните се появяват за първи път във вкаменелости преди около 574 милиона години. Развитието му прилича на внезапна експлозия в камбрийския период (преди 539 милиона години до преди 485 милиона години) и противоречи на разбирането ни за типичната, постепенна, еволюционна промяна. Изображението реконструира камбрийско морско дъно от Chengjiang, Китай / Природонаучен музей на Оксфордския университет, CC BY
Интелигентен живот, способен да изследва космоса
Като „интелигентен живот“ определяме онзи живот, които притежава познанията за астрономически наблюдения и изследвания, и изпращане (приемане) на сигнали в/от космоса. Ако приемем Бронзовата епоха като отправна точка за систематични астрономически наблюдения, тогава се оказва, че интелигентният живот съществува на Земята от около 0,00012% от времевата си линия. А способността ни да изпращаме (и получаваме) сигнали в/от космоса заема незначителен времеви интервал от общото време на живота на Земята, така че вероятността някой да получи нашите сигнали или ние да получим техните, е много малка.
Простият органичен живот такъв, какъвто го познаваме тук, на Земята, вероятно е относително често срещан във Вселената, но не може да се твърди същото и за интелигентния живот. Математическите анализи показват, че има около 60% шанс интелигентен живот да не възникне на планети, на които съществуват прости организми. Последните проучвания предполагат, че в нашата галактика може да има между една и десет планети с интелигентен живот. Тоест, ако животът е следствие от еволюция, не може да се твърди, че интелигентността също е следствие на такава.
Цианобактериите, като тези на изображението, са доминирали в живота на земята в продължение на милиони години. Ако открием извънземен живот, е по-вероятно той да изглежда така, отколкото да е интелигентен. / В. Менор-Салван
Търсим извънземни биосигнатури
Като ориентири за извънземен живот, учените търсят биосигнатури или биомаркери на екзопланети в нашата Слънчева система, които биха били доказателство за живот или химическа еволюция. Засега обаче липсват доказателства за живот извън Земята (фосфинът на Венера не е биосигнатура).
Един от най-добрите, познати ни научни методи за намиране на доказателства за извънземен живот, е наблюдението на екзопланети. Досега са идентифицирани 5496 планети, които обикалят около 4229 звезди. С помощта на инструментите на телескопа Джеймс Уеб дори имитирахме молекулярен и химичен профил на атмосфера на екзопланета.
Възстановка на Kepler-186f, първата планета с размерите на Земята, открита в обитаемата зона на звезда през 2014 г.. В търсене на извънземен живот, телескопът Allen очаква радиоизлъчвания от системата Kepler-186 в продължение на един месец. Но не са открити сигнали, излъчени от извънземна технология. Засега заключението е, че е малко вероятно на планетата да има живот. НАСА Еймс / JPL-Caltech / T. Пайл, CC BY
Възможно е в близко бъдеще, с напредване на познанията ни за наблюдение, да бъдат открити биосигнатури в някоя от над 1800 идентифицирани досега, подобни на Земята планети. Но към днешна дата, за нито една екзопланета не са открити доказателства за признаци на какъвто и да е живот.
Планети, чиято средна температура е потвърдена. Пунктираната линия е приблизителната зона, в която биха били разположени обитаеми планети. Към днешна дата почти всички планети са или твърде горещи, или твърде студени. / В. Менор-Салван
Има ли разумни същества, които наблюдават Земята?
Няма причина да не предполагаме, че нашата планета е включена в програмите за наблюдение на някоя извънземна цивилизация. Ако технологиите на цивилизация в Космоса са (или са били) достатъчно развити, тя би била в състояние да открие биосигнатури, като съвместното наличие на кислород и метан в атмосферата ни или спектъра на хлорофила – това са откриваеми биомаркери.
Ако някой ни наблюдава от разстояние около 60 светлинни години, той би открил доказателства за технологична цивилизация, като например наличието на хлорофлуоровъглеводороди (CFC), които отделяме в атмосферата.
Вероятността за живот на екзопланета е малка
Може да изглежда, че сме открили много екзопланети. Но истината е, че това е много малка извадка. Смята се, че само в нашата галактика има около 100 милиарда екзопланети.
С познанията, с които разполагаме, е лесно да се изчисли, че вероятността на новооткрита, скалиста екзопланета да липсва живот, е около 99,98%. Изглежда плашещо – намирането на обитаема планета е като печалба от лотарията. Добрата новина е, че в нашата галактика има много планети. Оптимистичното предположение е, че в Млечния път биха могли да съществуват до 10 милиона планети с форми на живот.
Ами ако вече са били тук?
Скорошни свидетелства за предполагаема извънземна технология и неидентифицирани аномални явления (UAP), представени пред Конгреса на Съединените щати, генерираха голямо медийно внимание. Но учените работят с доказателства, а такива, засега, липсват. Не трябва да бъдем обаче прекалено скептични, а търпеливо и без предразсъдъци да изучаваме и обсъждаме данните за UAP, да тестваме всички хипотези.
Необходимо е също така да се определят параметрите, с които познатата ни физиката тълкува най-екзотичните хипотези. Твърденията за посещаване на Земята от извънземни технологии, са едновременно вълнуващи и несъстоятелни, поради липса на доказателства. Много е важно да се отбележи, че липсата на адекватно обяснение на някои UAP не означава автоматична достоверност за извънземни технологии.
Следователно, базирайки се на актуалното си познание, трябва да предположим, че поне в нашата галактика ние сме единственият образец за интелигентен живот.
Технологиите за търсене и наблюдение се развиват и, с търпение и професионализъм, може би един ден науката ще даде отговор на въпроса: сами ли сме във Вселената? Възможността за извънземен живот никога няма да спре да ни вълнува.
Сезар Менор-Салван е биохимик и астробиолог. Професор по биохимия в университета в Алкала. Изследователските му интереси са химическата еволюция и произходът на живота, еволюцията на нуклеиновите киселини и протеините, органичната геохимия, приложима в изследването на еволюцията на екосистемите и геобиологичните приложения на спектроскопските техники.
