Как ни контролират политически и икономически, без да осъзнаваме
Оскар Кастиеро Мименса (Oscar Castillero Mimenza)
Силата, контролът и управлението – това са елементите, постоянно присъстващи в обществото и институциите ни.
Управлението на поведението на гражданите, съгласно правилата за съвместно съществуване, повече или по-малко съгласувани и приети от обществото, се осъществява от различни субекти, през целия ни живот. Подобно наблюдение и контрол, ще бъдат анализирани в Теорията за паноптикона (panopticon) на Мишел Фуко.
Терминът „паноптикон“ („panopticon“)
Въпреки че теорията за паноптикона е популярна, благодарение на Мишел Фуко, концепцията е разработена от Джереми Бентъм, като механизъм за контрол върху поведението на затворници.
Самият паноптикон е архитектурна структура за сгради на затвори. Структурата представлява кръгово разположение на килии около един център, без пряка комуникация между центъра и периферията. В центъра е разположена наблюдателна кула, от която един човек може да визуализира всички килии, контролирайки поведението на затворниците.
Те обаче не могат да разберат дали са наблюдавани или не, понеже фасадата на кулата е конструирана така, че отвън е непрозрачна, като не може да се види, какво се случва вътре в нея. По този начин, затворникът може да бъде наблюдаван по всяко време и да се контролира поведението му, без той да знае за това.
Теорията за паноптикона на Мишел Фуко
Идеята за паноптиконната структура е избрана от Фуко, защото той намира прилики и даже съвпадения, между нея и обществото. За Фуко няма съмнение, че живеем в „дисциплинарно“ общество, в което поведението на всеки един от нас е постоянно контролирано и наблюдавано. Това се осъществява от властови структури, създали механизми за наблюдение, контрол и корекция на поведението на гражданите.
Паноптиконът се основава, според Фуко, на възможността да се наложат определени норми на поведение в обществото, без то да знае, че е наблюдавано и контролирано. Целта е да се ограничи поведението в граници, считани за нормални, а използваните за целта средства, са наказания за несъобразяване с нормите или възнаграждения за спазването им.
Самоуправление и самоцензура
Този социален модел затруднява индивида да самоуправлява поведението си, затруднява координацията и сливането му със социума, понеже поведението му се поддържа в диапазон, установен, като правилен, от властта. Възпрепятства формирането на нови социални групи, различни от онези, регламентирани от установения ред.
Използването на механизми, основани на принципа на паноптикона, позволява на този контрол да се упражнява и проявява непрекъснато, тъй като тази власт не е персонална, тоест, не зависи от отделната личност, а се предава като универсална власт във времето. В миналото дадена личност е упражнявала тази власт, после личността се заменя от друга и т.н. – персонажът се сменя, но властта остава, предавайки се постъпателно и запазвайки параметрите си.
Фактът, че надзорът е невидим, тоест, наблюдаваните не могат да разберат дали са наблюдавани или не, контролира поведението, дори когато индивидът не е наблюдаван. Наблюдаваният обект ще се опитва да спазва наложените правила, за да не бъде наказан.
Фуко казва, че паноптиконът много добре изразява вида власт, съществуващ в съвременния свят: „механизмите за наблюдение са вградени в телата, формират вид насилие, което артикулира очаквания и значения, предавани в пространството от институциите“.
Паноптиконът в обществото
За Фуко, структурата на паноптикона, при която контролиращият фактор се наслаждава на властта си за наблюдение и корекция на поведението на останалите, без те да могат да знаят дали са наблюдавани или не, не се ограничава само до затворническата среда, както Бентъм го мислеше.
Според Фуко всички настоящи институции, под една или друга форма, имат такъв вид структура. Не е необходимо наблюдението и контролът да се извършват постоянно, защото фактът, че знаем или вярваме, че сме наблюдавани, променя нашето поведение в различни ситуации, тоест, страхът от наблюдение осъществява контрола, без в момента да има такъв.
Теорията за паноптикона на Фуко е традиционна и в управлението на бизнеса, където поведението на служителите се самоконтролира чрез знанието им, че техните началници могат да визуализират техните действия или бездействия. Такъв контрол подобрява производителността и намалява дисперсията. Същото се случва и в учебните заведения, където учениците самоконтролират поведението си, смятайки, че са наблюдавани от учителите, а учителите, смятайки, че са наблюдавани от ръководството на училището. Идеята е, контролът да се размие в динамиката на отношенията между властовите и социалните структури.
Контролът се разпростира и върху личните ни отношения. Дори в области като секса, съществуват механизми за контрол, ограничаващи нашия интимен живот до, т. нар., „нормална“ сексуалност. Личностният контрол се засили още повече с развитието на информационните технологии – внедриха се камери и други системи за наблюдение на всеки ъгъл.
Някои психологични аспекти
Както при Бентъм, така и при Фуко, стуктурата на паноптикона поражда психологически последствия: наличие на самоконтрол, поради перманентна бдителност.
Самият фактът, че знаем, че сме наблюдавани, предполага очакване за възможно наказание, ако поведението ни се приеме като неправилно. Това предизвиква интуитивни реакции, които се стремят да поддържат поведение, генериращо позитивни последици, избягвайки налагането на наказание – така се ограничава всяко поведение, водещо до проблематични за индивида последици.
Въпреки че е в състояние да оптимизира практическите резултати от контролираното поведение, перманентната бдителност, в много случаи, може да провокира появата на стресови реакции и тревожност у индивида, които, от своя страна, допълнително засилват бдителността, като в този омагьосан кръг, в крайна сметка, прекомерният контрол генерира поведенческа фригидност и психически дискомфорт.
Налагането на прекалена власт, обаче, генерира високи нива на съпротива в редица социални елементи, предизвиквайки противоположно, на очакваното, поведение.
Контролът може да има и позитивни артикулации. Знанието за наблюдение, в определени случаи, би стимулирало индивида да предприеме промени в поведението си, които, в дългосрочен план, да се окажат адаптивно предимство. Например, може да спомогне за подобряване на диагностиката и прогностиката на терапии, както и да предотврати агресивност – нападения, тормоз или лошо отношение. Проблемът е, че тези позитивни аспекти, в сравнение с негативните, се оказват пренебрежително малобройни, без да оказват въздействие в нагласите на обществото. Промяната в поведението се осъществява предимно от възможните последици, а не от убеждението за необходимост от промяна.
Оскар Кастиеро Мименса (Oscar Castillero Mimenza) е завършил Психология със специалност Клинична психология в Университета в Барселона. Магистър по психопедагогика със специалност Насоки в средното образование. Магистър по Обща здравна психология.
