Американски професор анализира папирус, който описва пътуването на древните египтяни в отвъдното
Днес продължават споровете за съществуването на живот отвъд смъртта. В този смисъл е любопитно да се проследи как жителите на Древен Египет, преди хиляди години, са възприемали отвъдния свят.
Освен Книгата на мъртвите*, има и други ръкописи, интерпретиращи египетските вярвания и ритуали за живота след смъртта. Един от тези документи е Papyrus FMNH 31324. Папирусът е депозиран от американския магнат Едуард Ейер (Edward E. Ayer) в Полевият музей по естествена история (Field Museum) в Чикаго през 1894 г..
Наскоро директорът на Изследователския архив към Чикагския университет, професор Фой Скалф (Foy Scalf), направи ново проучване на документа.
Папирусът е една от така наречените Книги за дишането, колекция от древна египетска погребална литература, датираща от династията на Птоломеите (332 – 30 г. пр. н. е.) и римският период (30 г. пр. н. е. – 640 г. сл. н. е.). Тези тайнствени ръкописи са създадени, за да придружават мъртвите по пътя им към и в отвъдния живот. Думата „дъх“ („дишане“) е, разбира се, метафорична експликация за физиологията на покойника в отвъдното.
Анализът за Първата книга за дишането е публикуван в октомврийския брой на Journal of Near Eastern Studies и според Скалф разкрива неизвестни досега подробности за египетските ритуали при подготовката за отвъдното.
В изследването Скалф твърди, че Първата книга за дишането е трябвало да бъде поставена под главата на починалия, докато Втората е поставяна под краката му. Анализираният папирус е илюстриран със сцени, включващи богът на плодородието Апис.
Скалф потвърждава, че Първата книга за дишането съдържа внимателно подбрани заклинания от Книгата на мъртвите и т.нар. Saite Recension. Съставена е от 165 магически формули от династията на Птоломеите.
Папирусът стилизира отделни заклинания от Книгата на мъртвите в единна „повествователна” структура, фокусирана върху обожествяването на покойника и представянето му пред общността на боговете.
Според Скалф документът може би е открит заедно с други папируси от Книгите за дишането в Тиванския некропол. Копието на Първата книга за дишането е в лошо състояние и не можеше да бъде точно датирано. Основавайки се обаче на граматичните характеристики на текста, Скалф предполага, че папирусът се отнася към класическия средноегипетски период, а впоследствие – и към римския период.
* Папирусът на Ани представлява изцяло запазена версия на Книгата на мъртвите. Открит е в гробницата на високопоставения писар Ани от XIX династия (около 1250 пр. н. е.). Манускриптът е свитък с дължина малко под двадесет и четири метра, изписан с курсивни йероглифи и богато илюстриран.
