Петър Борковец (1970) е роден в Лоуновице под Бланик в Средна Чехия. Работил е като редактор на литературното издание „Souvislosti“ (Отношения), на вестника и в едноименното издателство „Lidové noviny“ (Народен вестник) и на „Literární noviny“ (Литературен вестник). В момента работи като драматург на литературното кафене „Фра“. От 1990 год. досега е издал петнадесет книги – с поезия, проза и текстове за деца, между които са книгата с кратки разкази и бележки „Берлинска тетрадка. Записки от Сент Назар“ (2008), книгата с разкази „Lido di Dante“ (2017), стихосбирките „Разстилане в тишината“ (1990); „Килия, гадателна, пътуващ куклен театър“(1991); „Пътека“(1994); „Между прозореца, масата и леглото“ (1996); „Работа на полето“(1998); „Needle-Book“ (2003), „Любовни стихотворения“ (2012) и второто й допълнено издание „Верниш” (2015), „Хербарий на нещо по-лошо“ (2018) и стихове за деца „За какво мечтаят“ (2016) и „Нещата от живота ни“ (2017). Негови цели стихосбирки или издания с избрана поезия излизат в Германия, Австрия, Италия, Румъния и Великобритания. Самият той превежда руска поезия на 20-ти век и издава антологията с руски поети „До вавилонските реки“ и избрано от Владимир Набоков, Владислав Ходасевич, Юрий Одарченко, Евгений Рейн. В сътрудничество с кореиста Владимир Пук превежда антологията с корейска поезия „Ясен месец над голи планини“ в две класически форми „сиджо“ и „каса“. В сътрудничество с Павел Щол издава стихосбирка с избрани стихове „Тетрадка антени“ на латвийската поетеса Лиана Ланга. Редактор е на годишното издание „Най-добрите чешки стихотворения“ за 2015 год. Бил е на писателски резиденции в много европейски градове като Отенсхайм, Кремс, Сен-Назар, Грац, Брюксел, Волезел, Братислава, Лайпциг, Берлин и др. Носител е на наградите „Иржи Ортен“ (2005) за стихосбирката „Пътека“, „Норберт Казер Прайз“ и „Хуберт Бурда Прайз“ (2001) за стихосбирката „Работа на полето“, “Поетик доцентур по литература” от Дрезден, премия „Томаш Храх“ за превод на „Орестея“, годишна награда на Литературния фонд за цикъл от четения в кафене „Фра“ (2009), наградата „Федригони Кард котюр“ (2017) за книгата „За какво мечтаят“. Има десет издадени книги и на немски език.

Из стихосбирката „Верниш“¹, (изд. Фра, 2015)

Прорез

Совата диша в нощта.
Представям си кръга на устните й.
Влизам в гората от самите сови
с примамка за ели, представям си.
Денем яворът е прорязан,
а сега е любвеобилен като куче.
Стои в клина ми, лиже ме,
върти отрязаната си опашка.

Водно конче

Задните части на водното конче
са въздушно сини.
Размахва ги като вражеско оръжие.
И въпреки това – нищо. Три сини линии, блясък.
Почина любовникът ми
(малко затлъстял, винаги потапяше кануто под водата),
всъщност не харесвам мъже
и никой не е починал.

Госпожа Мехва

Прекарвам най-хубавите си моменти с теб,
Трудно ти устоявам,
Имаш толкова прекрасна душа и добро сърце,
по-красиво и от на ангел,
но въпреки това трябва да устоявам.
Може би не ми личи отвън,
но отвътре изгарям от копнеж по теб.
Най-тежките ми моменти са когато не си с мен.
Колко пъти не е възможно да се търпи дори.
„Ти си първият, който ми показа какво е любов,
това чувство когато си влюбен в някого,
въпреки че само сме си писали
и били заедно навън няколко пъти.
Все още мисля за теб.”

Il Nostro Delta

В нашата делта е тихо,
дъщерите спят, жената спи,
в нашата делта е тихо,
тихо е в делтата, в тях.
Лягам отново сред доматите,
мама ми звъни отдалеч,
чаплите пазят доматите,
а делтата ухае с мириса й.

4.11.2014

Big in Japan

Правиш това, което правех аз,
всичко е вече минало, знам.
Нещата са толкова прости,
когато си голяма в Япония.

Превод от чешки език: Димана Иванова

Сватава Антошова е родена през 1957 година в гр. Теплице, Чехия. Завършила е средно библиотекарско училище. Работила е като библиотекар, редактор в списание „Космополитън“, редактор в Чешкото радио в Усти над Лабем, а от 2009 година работи като редактор в литературния вестник „Твар“ в Прага. Публикувала е стихове в литературните издания „Пако“, „Вокно“, „Дотеки“, „Велес“, „Твар“, „Хост“, „Глосолалия“ и др. Участва в редица поетични рецитали под музикалния съпровод на групата „Извън закона“ и китаристката Каролина Щайнхаузерова в гр. Теплице. В началото на 90-те години по нейни поетични творби се изиграва театрална постановка в пражкия театър „Проточ“ (режисьор: Давид Чесани). Автор е на над 10 стихосбирки, между които: „Сън за голямото изчезване“ (самиздат, 1977), „Underwood“ (самиздат, 1980), „Енцефалитно събуждане“ (самиздат, 1980), „Наричат ме поезия“ (изд. „Млада фронта“, Прага, 1987), „Тази жена трябва да е пияна“ (изд. „Чехословашки писател“, Прага, 1990), „Календар на шестото чувство“ (изд. „Клинамен“, Прага, 1996), „Още не ме убивай“ (изд. „Протис“, 2005), „Вълча слюнка“ (изд. „Протис“, Прага, 2008, поема) и „Двойнственост“ (изд. „Милан Ходек“, 2014, стихове по фотографии на Петър Куранда) и на три прозаични книги: „Дамата и въжето за скачане“ (изд. „Вотобия“, Оломоуц, 2004), „Никога не съм лизала скандинавска блондинка“ (изд. „Конкордия“, Прага, 2005) и „Скоби/Punkt Memory” (изд. „Милан Ходек“, 2014, eкспериментална проза).

Из стихосбирката „Двойнственост“  (изд. „Милан Ходек“, 2014, стихове по фотографии на Петър Куранда)

                        Етикет
       

Преди да го свалиш от мен
          опитай се да се замислиш
             В полусън си представи
                      каква съм под него
 
                         какъв е вкусът ми
     После постепенно се впий в мен
                     и разкажи навсякъде
                      колко много от мен
                               
                                               си взела
        И че моите ръбести докосвания
                     не те боляха изобщо
                                                Да
 
  можеш спокойно да говориш за това
         отново и отново – със страст
                 а също и със съзнанието
че всъщност никой няма да ти повярва
 
                                   Освен мен
                

Нежност
                             

Цветята ще са за теб
                   а вратата към вечността
                      за мен
 
                     Въжето ще е и за двете ни
                     -ще ни свърже както реката
                              свързва двата си бряга
 
                         Водата в нея ще е кървава
                  и ще вземе всичко със себе си
                                                        освен
 
               големината на посвещението ми
                 която ще е еднаква  големината
                                         на нежността ти  

  Трофей  
                                 

Толкова тясна и сама
                                                   без опора
                               Остана без вътрешност
                                         когато я приспаха
          Кървавият холокост изваден от ямата
                                                Празен кораб
   който са лишили от смисъла на плаването
                  
                                                          Казах:
                                                          Ела…
                                        ще намерим нещо
                                  с което да те напълним
                          И ще се задоволим с всичко
                               което стои необработено
 
                                                        Каза ми:
                                                   Върви си…
                                             забрави ли вече
                     че вече няма откъде да се взима?
                                             И че да се лъжем
                                        не ни отива отдавна?
 
                                                         Казах й:
                                                           Ела…
                                             тогава ще те любя
                                        просто така без нищо
                        Все още мога да съм спонтанна
                         и нежността ми ще се справи и
                                                  с хладнината ти
 
                                                           Каза ми:
                                                      Върви си…
                             това всъщност не е хладнина
                               Как искаш да даряваш ласки
                                        на препариран трофей
                                                              без сърце
                                                           и без душа?

Кръстопът  
                

Лято е, а аз
                  вместо да пиша стихотворение за теб
                       стоя тук съвсем безпомощно
                                   и не знам кой път да избера
           от тези, по които може да се избяга от теб
 
                 Всички пътища водят до неизвестното
                                      и няма път, който да води
                                назад и към разбирателството
 
                                     Ти обаче си все така чиста
                                                         и дестилирана
                              че дори и твоето любопитство
                                        накъде ще тръгна накрая
                                        не хвърля в този момент
                                   и най-малката сянка към теб
 
             Ти обаче добре знаеш
                                           че поне един път оттук
                                                      води до граници
                които никога няма да искам да премина
                        само че ти няма да ми кажеш кой е
                                                Няма да ми кажеш…
 
     

        Превод от чешки език: Димана Иванова

Яна Орлова (1986) е чешка поетеса, като изпълнява поезията си под формата на „арт-пърформанси“. Автор е на две стихосбирки – „Подуши огъня“ (2012, изд. Павел Мервар) със собствени илюстрации и “Мърши“ (2017, изд. „Ветърни млини“). Включвана е в чешките годишни поетични сборници „Най-добрите чешки стихотворения“ на изд. „Хост“ през 2014 и 2019 година. Понятието „Арт-пърформънс“ разбира като жива поезия, всичко, което се говори, да може и да се види, а нейната поезия може да се гледа на www.janaorlova.cz. В момента е докторантка в Академията по изобразително изкуство, под ръководството на д-р Павлина Морганова. Главен редактор е на рубриката за култура Polipet.cz.

Да отвориш мъжа с нож

***
Аз съм този който моли дяволите
слушам оригванията им злостно
не престават да говорят така
че да няма почивка за дъха обичам
ада като хляб с масло
дърпам интелекта навътре
светлината и зимата като в „open office”
като дете не разбирах защо
не съм мъж по-добре от това да си мъж
е само да си вещица

***
Не можеш да издържиш
по пътя за вкъщи
ще си купиш водка
ще ти стане зле
знаеш го още на касата
зле ти е още сега
не можеш да издържиш
трябва да направиш нещо

***
Да се влюбиш да повърнеш
сама себе си
Борба в спирането на пулса
и съзнанието ти е замайващо високо
Да се влюбиш и отвориш
мъжа с нож

***
Ако имах сърце
бих го изгорила бързо
със златни елени
и стъбла от кръв в дланта
Ако имах чувства
бих ги удавила бързо
като нежелан плод
вкусен сироп на устните ми

***

Казват, че сме били първи
пролетта е тъмна, боде
изведнъж сърце и пол
В Слънцето е хладно
вътрешностите нахално мълчат
и клепачите цедят влагата
Слънцето е остро, казват

***

Тук съм
за да бъда мъртва
нямам възраст
не съм жена
и това е дразнещо

Превод от чешки език: Димана Иванова