Зузана Куглерова е родена на 23.11. 1955 в град Братислава. Тя е писателка, поетеса, разказвачка на приказки, журналистка, редакторка, събирачка на народно творчество и пътешественичка-членка на североиндианското племе Онондага. Членка е на Словашкия ПЕН-клуб, Сдружението на словашките писатели и Сдружението на македонските писатели. Завършила е гимназия „Ладислав Сара“ в Братислава, педагогика в гр. Модра и журналистика във Философския университет на Университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава. Дебютира със стихосбирката си „Мадона в мъглата“ през 1983 година. През 1990 – 1993 година става съоснователка и директорка на изд. „Надежда“ в Братислава. Авторка е на общо 27 прозаични книги, между които е „Магьосницата от Петровице“ (2003), „Клетвата на жената на обущаря“ (2007) и др. и на три стихосбирки „Мадона в мъглата“ (1982), „Повторно заснимане“ (1984) и „Играй с мен“ (2016). За последната си стихосбирка получава „Мобелова награда“ в Прага за 2017 година, основана от писателя Алоис Мархоул.

Из стихосбирката „Играй си с мен“ на Зузана Куглерова (изд. Сдружение на словашките писатели“, 2016 год.)

Обесена

Глупавият копнеж
вече отдавна е сложила главата си
в примката на затрупаното мълчание
седнала е на столчето
и сега мечтае
за последния ритник преди обесването.

Върни се,
убий ме изцяло,
не искам да съм мъртва
само наполовина!

Разрежи ме напречно

Събуди това птиче,
което спи в гърдите ми
и зад затворените му клепачи
плуват мечти за нежност

разрежи ме вертикално,
до кръста,

дойде времето
да излети,
за да съм тиха,
обгърната с последната песен
на лебеда.

Исках само да ти кажа,

Че главата ми все още търси севера,
защото загуби понятие за посоките на света.
Но сърцето знае на кого принадлежи.

Научи се да е като камък
когато ти навлезе в сънищата ми.

Часът без нежност

Има води,
в които е по-добре да си птиче,
отколкото риба,
дори и когато ми се намокрят крилата
и отлетят към плача,

и когато е тъмнина,
която ще сложа на пръста си
в миговете, когато не мога да заспя
и мисля за теб.

Доближавам я до устните си,
опитвам дали е солена,

докато от отворения прозорец
чувам звездите да пеят
и нощта се преструва,
че не е стихотворение,
което може да ме разплаче.

Превод от словашки език: Димана Иванова

Прочетете още: Поезия   Сезон България

Вера Копецка (1951, Турнов, Чехия) e чешка писателка, издателка, преводачка, фотографка и педагожка. Завършва гимназия в Яблонце над Нисоу, след което се дипломира като педагог по математика в Математическо-физическия факултет на Карловия университет в Прага. През 1985 година завършва второ висше в консерваторията в Прага със специалност: артистично изпълнение, театър, поезия и литература. От 1992 година до днес живее в Броумов, където работи като учител по математика и информатика. Поезия пише от малка, носителка е на редица награди за поезия и е автор на над 30 поетични стихосбирки, от които пет на полски език и двуезични и една на украински в триезично издание. Стиховете й са превеждани на полски, руски, украински и литовски език. Самата тя е преводачка и превежда от полски език. Превела е от полски и стихове на виетнамския поет Лам Куан Ми, както и от руски език – Екатерина Полянска и Сергей Шелковий. От 2013 година има и собствено издателство и организира международния поетичен фестивал „Дни на поезията в Броумов“. Член е на Съюза на чешките писатели, както и на Центъра на източно-чешките писатели.

ЖЕНАТА В ЧЕРНО

Спря се
като удивителна
в сивотата на гарата

Жената
цялата в черно
с черни разпуснати коси
с отворена рана

А хората течаха
като река във вихъра си
около нея

Стоеше сама
като девствена скала
с букет в ръце

Тъга мъка страх
в очите по устните й
в костите на скулите й
по ръцете й

Увяхнала роза
стоеше там
и чакаше
като мъка
като смърт

Като остров
в пенещата се река
течаща във всички посоки

Стоеше там
в сивотата на гарата
черна удивителна

Никой не спря
не отиде към нея
и не й подаде ръка

Стоеше там
а реката продължаваше да тече

МАНДАЛА

Цветният свят се върти
върти се наоколо
като вихър в буря
дано устои на вятъра
дано не загине
пъстрото цвете
в маранята или зимата
и сините вени на реките
и червената кръв на полето
и зелените повеи
ще продължават да красят цветето
което ще цъфти във вселената

ТЯ

Вече забрави
вкуса на целувката
когато устните като нож
отключват заслабнал
копнеж за глад

Със замъглен поглед
през изчезващия сън
излезе от картината
в залата
спящата галерия
и оттам на улицата

Скита се през септември
празни натруфени
реклами

Сама и различна
докато се разтопи в светлината

Превод от чешки език: Димана Иванова

Ондрей Каламар е роден на 11.05.1958 година.  Словашки писател, поет и афорист. Завършва техническо образование – автомобилна специалност. Работи като механик, а от 1990 година  и като управител на собствен бизнес в областта на рекламата, търговията и услугите.  От началото на писателската си кариера се занимава с поезия като публикува в списание „Дотики“ и пише за Словашкото радио. От октомври 2013 година пише стихове за понеделничната емисия на сутрешното предаване „Глоси“  на радио Регина в Банска Бистрица. Автор е на стихосбирките „Времева фаза на недокосване“ (изд. Принт Сервис, 1995), „Моята тишина“ (изд. Трио Пъблишинг, 2011), „Вход в собствената безопасност“ (изд. Сдружение на словашките писатели, 2016). Съставител е на книга с избрани стихове на Йозеф Урбан „Животът е хубавец, аз също“, излязла през 2016 година в изд. SSS. Автор е на прозаичната книга „На бира при Харон“  (заедно с Йозеф Урбан) от 2014 година, излязла в изд. Трио Пъблишинг.  Автор е на пет книги с афоризми и е превел на словашки език книга с избрани стихове на чешката поетеса Бронислава Волкова „От другата страна на душата“ (изд. Скална роза, 2016).

Из книгата с афоризми „Изпадали от окото“¹

Оптимистът е човек, който дори като е в крематориум, си мисли, че е в сауна.

Внимавай кого каниш! Може и да дойде.

Бог обединява хората, църквата ги разделя…

Животът е неповторим. Но за съжаление грешките, които допускаме в него, не са.

Днес за момент се опитах да се държа като идиот. Не съвсем успешно, конкуренцията беше прекалено голяма…

Ако искате да направите промяна, започнете от себе си! Сменете долното си бельо, чорапите…

Ако мъжът заспи след секса, не му се сърдете. След „малката смърт“ има нужда и от малко погребение…

Животът е наказание, което сме получили заради това, че преди раждането ни не сме били добри.

Един път една „дама“ ме попита:
– Знаете ли, че сте говедо?
– Разбира се, че знам. Казва ми го всяка една крава.

Някои хора имат толкова много свободно време, че губят и вашето.

Най-много говорят тези, които нямат какво да кажат.

Знаете ли защо винаги като отидете на лекар трябва да чакате? Защото казват, че времето лекувало…

Тоалетната е неповторимо място за размишления и медитация. Главно на тема – защо ми трябваше да изям всичко това?

Бих бил богат, но нямам пари да си го позволя…

Излишно е да се държим сериозно, след като всички около нас са шутове.

Всеки, който играе театър, има нужда от публика. И най-добре да е платежоспособна.

Във всеки човек се крие нещо добро. А в някои е толкова добре скрито, че никога не може да бъде намерено.

За да може човек да излъже, най-напред трябва сам да знае истината.

Жените ги боли главата главно заради секса. Или им липсва, или искат да го избегнат.

Чух, че за успешната кариера е достатъчно да си „отвориш краката“. Но, пробвам го от сутринта и изобщо не проработва.

Тъмнината често разкрива повече, отколкото скрива.

Има само едно интимно място, което като го докоснете и много жени моментално се побъркват! Това е вашето портмоне.

Превод от словашки език: Димана Иванова

Мирослав Давид е роден през 1956 година в Братислава. Пише под псевдонимите Гърцо Холуб и Модивари. Той е известен преди всичко като автор на текстове на известни песни, изпълнявани от Робо Григоров, музикалните групи АС+, Reel и Einleitungszeit. Организатор е на множество музикални фестивали, концерти и културни мероприятия. За музиката пише: „Всеки ден я търся, преследвам и консумирам. Записвам я в каталозите си. Професионално изкривяване“. Първата му книга с поезия е „Рогало, кит и Исус Христос“, публикувана в издателство Трио в Братислава през 2017 година.

Из „Рогало, кит и Исус Христос“ (изд. Трио, Братислава, 2017)

Рогало, кит и Исус Христос

В подлеза пребиха стария циганин
който свиреше на големия си гребен
и гонеше злите духове
когато пееше за любовта
като че късаше сърцата на хората
пееше за спасението им
и за небесното рогало

В подлеза пребиха стария циганин
който свиреше на големия си гребен
от сутринта пееше
за неговия кит
който той твърдеше, че има
още го чувам как пее
че само Исус Христос

Раздава мечти и ни обича всички
днес там виждам само сянка
и мъгла
и вместо паметник там стои само една количка на плача
още го чувам
нека сам Господ да прати възмездие
животът е само една любовна песен

Игра на слепец

Днес ходих из града
и се преструвах на слепец
беше жестоко
като в лош сън
не виждах абсолютно нищо
освен тръбенето на колите
исках вече да престана с тази игра
и изведнъж почувствах дъха
на парфюма й
подаде ми ръката си
и ме преведе през пътя
и докато се усетя
изчезна в наблъскания хаос
не виждах абсолютно нищо
само тръбенето на колите
не виждах абсолютно нищо
докато не разбрах
че е трябвало да я догоня
че тя е била
Любовта

Никога вече недей да тъжиш

Имаш ласкави очи
искам да съм каскадьор
и небето да е тъмно от въжетата
да балансирам между поляните и скалите
но само теб искам, любов моя
никога вече недей да тъжиш

Китайска роза

Китайска роза съм
която като разцъфне
ще умре
и въпреки това
точно затова
само за теб
искам да разцъфтя

Превод от словашки на български език: Димана Иванова