Владимир Петрович е роден на 19 юни 1963 година в град Скалица. Завършва средно търговско училище в Миява и специалност „История и архиви“ във Философския факултет на Университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава. Още като студент започва да работи в Захорския музей в гр. Скалица като историк. От 2000 година има собствен бизнес и се занимава с организиране на културни събития и фестивали (организатор е от словашка страна на чешко-словашкия поетичния фестиал „По стъпките на Моравия“). Занимава се професионално с генеалогия. Автор е на стихосбирката „Пътища на човешкото“ (изд. „Абавус“, 2009).
Из стихосбирката „Пътища на човешкото“ (изд. „Абавус“, 2009)
Начало без край
Каза ми: „Край!“
А аз мислех за началото.
В твоето съществуване,
в мълчанието на моите истини
търся подобията
на душите ни
и бъдещето на този свят
разтапящ се
в канала на диалектиката
за да намеря
началото без край.
На границата с диалога
Така близо един до друг,
поглъщаме се с очи
и на границата с диалога
чувстваме края на безкрая.
Така близо един до друг,
страхуваме се да влезем в неизвестното,
защото когато се намерихме
аз бях на северния полюс,
а ти някъде на южния.
Погледът на влюбения момък
Впусни се с поглед
в очите ми,
на дъното
на душата
и удави мъката си
в засмяните
езерца.
Зеленината им
гали тялото ти
с ръката
на влюбения момък.
Посвещавам ти любовта си
Толкова си хубава,
че заслужаваш
много повече
отколкото
едно хубаво стихотворение.
Затова ти посвещавам любовта си.
Клодин Бертран e родена на 4 юли 1948 година в Монреал, Канада. Съвременна канадска поетеса и преподавателка по френска литература. Завършва Университета на Кебек в Монреал с магистърска степен по френска литература. В същия университет завършва и журналистика и кинематография. Преподава френска литература и комуникации в Колежа на Розмон от 1973 год. до 2010 год. Има публикации на стихове в различни литературни списания и вестници в Канада, като Monréal now!, La Nouvelle Barre du jour, Les Écrits, Possibles, Rampike, Moebius, Estuaire, Écritures, Tessera, Bacchanales и Acte Sud. През 1981 година основава литературното издание Arcade (Аркада), едно уникално издание на френски език в Северна Америка, посветено на творбите на жени, което ръководи до 2005 година. Публикува стихове и във френски издания като Le Jardin d’Essai, Travers and Pourtours. През 1996 е финалист на Голямата Награда на Съвета на изкуствата в Монреал за цялостна литературна и културна дейност, през 1998 получава наградата на Съюза на канадските писатели за стихосбирката си „Вътрешна любовница“. За стихосбирката си „Тяло на показ“ е наградена с голямата международната награда за поезия „Тристан Цара“. През 1997 година е лауреат на почетното звание „Заслужила дама на културата“ и получава златен медал от Министерство на културата.
Автор е на десетки стихосбирки, между които са „Скитащ идол“ /1983/, „Памет“ /1985/, „Тяло на показ“ /2001, получила наградата “Тристан Цара”/, „Девствени камъни“ /2005/, „Последната жена“ /2008, преведена на английски и чешки езици/, „Фикция-нощ“ / / и др.
Из стихосбирката „Фикция-нощ“ (изд. Editions du Noroît, 1987)
Жена-светлина I
Магьосницата или „жена-светлина“
перфектното предполагаемо управление на ситуацията счупената чаша на призмата не избелява тя се събужда в старинната Стая заслепена от абстрактността на камерата магьосницата жонглира с думите-ключове манипулирането с основните тайнства за всяко пътуване освен пътуването към себе си открива в средата информация – катастрофа малко от себе си освободена за интерпретации като език, кодиран и невъзможен за разкодиране без да бъде забравена енигматиката на думите, която ще бъде без смисъла да бъде и тогава излишъкът ще я насели навън от рационалното като сила тази на остриетата която записва тайно в геометрията на звездите където намира това красиво животно наподобаващо майката в омагьосан танц пред Магьосницата под ъгъла на сенките светещи прозрачни тя се боядисва със странна далечна кръв която я отвежда към произхода зад екрана където се концентрира завръщащата се Императрица
Жена-светлина II
Заемателката на гласни букви
тя нищо не каза и тези трескави избухвания понася като впечатлението да бъде омагьосана тя влиза прелитаща в старинната Стая очи я следят отвяскъде но тя нищо не казва ще види магьосницата с точни видения зад жестовете маскирана тя се смее зад ръкавиците си прекосявайки векове трансформации скрита зад картите най-накрая ще каже с далечен глас, че ще бъде осъдена да мълчи жена-писателка тя крие в списанието дори знаците в името на остриетата с откривателските думи и запаметява съобщенията на другите когато заспива препрочитайки текстовете си
Жена-светлина III
Императрицата „Star“
тя започва да описва още от разсъблечената зора както като че нищо друго не съществуваше тоест нищо друго виждаме я да сваля нервно обиците си от злато в името на „Star“ и гривни на едно прекъснато интимно единение и преди всичко амулети във всички цветове както и два соларни диска тя ще прочете написания текст в нея по време на детската й мечта където е била с инициал „S“ и ще разруши фиксирания код окултно търпение път в интериора на старинната Стая където тя ще е сигурна че текстът й се ражда от нея самата
Жена-светлина IV
Незабравимата следа
от прозореца фикс-идеи тя предизвиква песента-мрачно небе очите които се обръщат като син страх изглед на кръв и това е това, което тя не ще знае да назове сценария на интимното и непрекъснато зашиване в бялото на архивите които са вече прочетени и които никога не ще намери отново изписва името си с главни букви за да го изгори след това сe събужда отново непропускаема и чудна облича се като за бал от края на века излиза от старинната Стая светеща и кристална и се държи със съдбата като гледачка на карти премигвайки с очи
Жена-светлина V
Изобразената магия
тя ще направи този хилядолетен жест за да заклина съдбата си произхода пред настоятелния поглед на гадателката на тайнствата тя ще напише точно числата едно след друго без да каже нищо в смисъла на остриетата едно след друго насочени към нея самата някой ще й каже отвори ми играта си аз съм пътя ти под картата на започването отново тя ще поиска да промени регистъра на старинната Стая и паметта да открие отново цикъла на безкрайната майка до тук тя се крие и пише за миг песента на морето пулсация на клетките около света от вътрешността на Таро дьо Мюи тя произнася полугласно името му в числа като гледачка на карти: морско момиче с пяна по пръстите от лунна магия като тайнство от Великденския остров тя артикулира името си по законите на думите
Мирча Дан Дута е поет, филмов критик и преводач. Пише стихове предимно на чешки език. През 2014 година издава на чешки език стихосбирката „Пейзажи, Полети и Диктовки“ в издателство „Петър Щенгъл“, а само след година издава в същото издателство стихосбирката „Ламаринени цитати, комплекси за малоценност и човешки права“. В момента подготвя за печат на чешки език стихосбирките „В смъртта не се говори на полски език“ и „Постоянни посетители в кръчмата Земята на изгряващото слънце“. Публикува стихове в чешките и словашки издания „Велес“, „Добра адреса“, „Илегалит“, „Дотики“, „Литературен седмичник“ и др. Някои негови стихове са преведени на английски, френски, иврид, немски и словашки езици. Превежда от чешки и словашки език на румънски език драматургични и поетични текстове. Съставител и преводач е и на две поетични антологии на съвременната чешка поезия на румънски език и на една антология на съвременната чешка драматургия. Автор е на научното изследване “Разказвач, автор и бог“ (изд. На Карловия университет) на чешки език. В момента е член на чешкия ПЕН-клуб, организационния съвет на международния литературен фестивал „Дни на поезията“ в Чехия и организатор на културни събития и литературни четения в Чехия, Словакия и Румъния.
Нецелуване
Целуваме се без желание,
целуваме се без любов,
целуваме се без ищях,
целуваме се без възбуда,
целуваме се без език,
целуваме се без устни,
целуваме се без уста,
целуваме се без очи,
целуваме се без лица,
целуваме се без форми,
целуваме се без подобие,
целуваме се без представи,
целуваме се без фантазия,
целуваме се без образност,
целуваме се без мечти,
целуваме се без реалност,
целуваме се без Dichtung,
целуваме се без Wahrheit,
целуваме се без целувки,
целуваме се без целуване,
и така нашето целуване
никой никога никъде не го забелязва,
нашето целуване
никой никога никъде не го забелязва,
не го чува,
не го чувства,
дори и ние самите,
и така за нашето целуване
никой никога никъде
нищо няма да напише,
освен този забравен поет,
който самият
никога никъде никого
не е целувал,
и поне ще измисли нас
двамата,
които се опитваме да се целуваме,
както той се опитва да пише поезия.
The Day Before You Came
(“soap” поезия – на едно момиче със златни коси)
Беше толкова красива
боса,
с дълга черна рокля
без ръкави
с дълги черни коси,
с бяло и нежно,
бледо като небе лице,
с дълги стройни крака,
с тъмночервени тънки устни
с нежни ръце
и тънки рамена.
Със светещи очи
твоята страст и моята болка
с тежко скърцащо мълчание
свят
нито твой, нито мой.
Беше толкова красива,
че се страхувах
да те гледам
като че тази красота
щеше да ме заслепи
като в старите скандинавски приказки.
Ти обаче знаеше точно
за какво си дошла
и накрая се оженихме
и пътувахме на север с влака
като в онази стара песничка.
Но най-странното всъщност е,
че чернокоските никога
не са ми харесвали.
Ти обаче тогава
в тази наша първа
полярна брачна нощ
разреши
и този последен
излишен ребус:
“Аз обаче не съм Агнета.”
Канибали
Ядох от теб,
докато имаше какво,
някак предполагах,
че скоро вече няма да си тук.
Сега ме ядат те
и трябва да съм доволен.
Поне докато има какво да се яде,
това означава, че съм още тук.
Но ти вече няма как да го узнаеш.
Last will
Ти ще ми я вземеш.
Ти ще ми го вземеш.
Ти ще ми вземеш всичко.
Най-накрая няма да имам нищо.
Само теб.
И ще трябва дори да се моля
да бъда част от това,
което ще имаш ти.
Причастие
Любихме се
на дъното на сухо езеро.
Около нас само мъртви миди
и безцветни водорасли.
Твоята кръв им даде живот,
но не можа да напълни отново езерото.
Превод от чешки език: Димана Иванова
Стиховете са от подготвяната за печат на чешки език стихосбирка „В смъртта не се говори на полски език“.
Мартин Солотрук е роден през 1970 година в Братислава. Учи словашка и английска филология и транслатология в Университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава, както и в университети в САЩ и Великобритания. Няколко години работи в телевизията и рекламата. В момента преподава американска литература и култура във Философския факултет на Университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава. За своята дебютна стихосбирка „Тихи войни“ (1997) получава наградата за най-добър дебют на името на словашкия поет Иван Краско. Автор е на още три стихосбирки: „Смилане“ (2001), „Планктон на гравитацията“ (2006) и „Любовна история: агенс и пациенс” (2007). Поезията му е превеждана и публикувана на много езици и чуждестранни издания като „Поезия Уейлс“, „Поезия от фестивала в Берлин 2006“, „Градът на поетите в Дъблин“ и „Една добра поредица: съвременна поезия от Източна и Централна Европа“. За превода на книгата на Тед Хюдж „Из живота и песните на гарвана“ през 2006 година спечелва наградата за превод на името на писателя Ян Холи. Директор е на международния поетичен фестивал „Арс поетика“, който се провежда всяка година през есента в Братислава, Словакия.
Мръщене по средата на разпадането
Постоянно ми казваш, че се мръщя,
а аз всъщност просто несъзнателно
размишлявам върху всичко,
което ми се е случило напоследък.
Бягам след мислите си
като състезател след въздуха
пред приближаващите се облаци.
Толкова бих искал
да те убедя,
че не се мръщя –
поне не по време на любовния акт.
Като че започва да ми става интересно.
Мръщя се, защото не мога
да се освободя от усещането,
че понякога изтичаме толкова рязко,
че сме просто една скрита реклама
на самите себе си.
Видими само във всяко
прекъсване на времето, което е по-малко,
отколкото съзнанието ни може да си представи.
Че изтичаме толкова рязко,
че започваме да чувстваме средата на живота си.
При което бихме искали
само да съсредоточаваме и да останем съсредоточени.
Да правим любов и да слушаме пералнята,
безкрайната й програма,
ритъма на възможността за живот
на най-простите неща, които понякога ще
ударят главата ни,
като еврика
– иконоклазъм на мръщенето
срещу слънцето и облаците
слънчевите изригвания на атомните двойки
слънчевите изригвания на нуклеарните семейства
огромно скулптурно НЕ на скулптуралността
на всекидневната реалност.
От мръщенето се чува
диханието на свободните йони.
То е онова, което прави архитектурата
на тези слънчеви изригвания
архитектура на слънчевите изригвания на тъмното тяло,
което така съсредоточено
до крайното усилие на лекотата
дъха, с лекото мърморене
освобождава нечистотата на нечистотите от това,
какво да направи със свободните радикали
без ни най-малкия риск от имплозия.
Местя от себе си
мръщенето си
Това мръщене на дишащата кожа.
Местя се
от старата в новата.
Излизам от мръщенето.
От мръщенето, под което е ясно.
То ме пренася,
прави ме по-изискан.
Мръщя се като в колона от прах,
която, както сама най-добре знаеш,
никога няма напълно да изгоним.
Не избягвам от него, само така,
понякога колебливо, но все пак
постоянно, приставам
в очите ти
и зад гърба ти
приставам
и оставам с теб.
Кажи сега, още ли съм намръщен?
Истинско раждане: игра на думи по Евклид за два гласа отвътре в един
Твърд ореол
дете свито на кълбо
в начално положение
преди първата ласка
светлината на челото му открива
напредък в менталното поле
между разделящите се брегове
внезапен приток съкращава
следващия опит за съществуване
за достойнство в първичната форма
и раздрусва само в посоката на формообразуване
с чело срещу стената на светлината
преминава като математическа
задача, от резултатите
прави променлива
крайните резултати на машината на знаците
води до краен резулат Х
когато първата целувка по челото
покаже тайнството
на обреда на коронацията Х У Z
придава преимущества на пространството
където сме въведени
с умоляващия ритъм на радостното
но въпреки това трънесто сърце
което ни води до потока
на ритъма Х У Z с променливия
ритъм на внезапните променливи
разделени от тръна в поток
точка в която където и да е Х У Z
променливите на пишещата машина
тръни и типове, типове и тръни
които разтупват все повече
майчиното сърце
изхвърлят ни като в началото на света
в неописуемия космос
където интимните кодове са коти
изразени в кодове
на машината, която чрез това писане на величини
кодира дейността си:
дали ще бъде той или тя –
не ни упреквайте, ако не сме вашия тип.
Из стихосбирката „Любовна история: агенс и пациенс” (изд. „Арс поетика“, 2007).
