За първи път

За втори път

 

За първи път го направих с Галя-шматка и половина, тогава студентка по археология. По милост даскалите и заверявали семестрите. Баща и, бил важна клечка в някаква не стопанска организация, чиито  офис се помещавал в сграда, чиято фасада излъчвала синя светлина. И той, бил завършил археология, но по време на една археологическа експедиция в Странджа планина открили под леглото в стаята му торбичка, в която имало автентична фибула. Отишъл е сигурно вечерта до някой от археологическите обекти и е започнал да рови в пръстта.

   Заподозрели го за кражба на втори юли. На трети вече не бил част от екипа . Изгонили го от базата!

„Ела с мен до реката“ повтаряше ми една вечер Галя, а още не бях си изпил ракията.  Към десет тръгнахме!

Вятър!Вятър!Вятър злокобен, като онзи дето вилнее над Черно море. Помъкна ме надолу към реката. Сигурно искаше да открие   най-подходящото място за раздяла с девствеността. Случиха се нещата но две селянчета станали свидетели на всичко. Разказали на всеослушание. Нея е изгониха, мен не щото бачках като за трима май!!  Моралът ни бил като на плъхове, които се размножават постоянно повтаряше Мима, ръководителката на експедицията.

След седмица пристигна Ваня. Говореше  Бургаски български. Този език бе мек и приятен, но ако искаш да станеш театрална или пък филмова звезда трябва да бачкаш яко, за да промениш произношението.

  Снимал съм се в доста филми между впрочем, но се чувствах като герой от нямото кино. Поливаха ме с вода, после ме събличаха чисто гол, но ми бе забранено да говоря пред камерата дори, когато ми идваше да благодаря на готвачката за вкусната манастирска чорба, с която гощаваше артистите.

  После Ваня ми каза, че иска да отидем до реката. Вятър!Вятър!Вятър злокобен, като онзи дето вилнее над Черно море. Сигурно искаше да открие   най-подходящото място за раздяла с девствеността. Случиха се нещата но две селянчета станали свидетели на всичко. Разказали на всеослушание. Нея е изгониха, мен не щото бачках доста.